На другия ден Младежкият театър получи една пространна болнична справка за тежкото състояние на актьора Стефан Мавродиев, комуто се налага да отсъства от репетиции, а Маврата пътуваше с мен за Гоце Делчев. В колата аз му подадох три обемисти режисьорски книги, по една за всяка серия. Да ги прегледа, докато пътуваме.
– Ти луд ли си? – възкликна Маврата. – Как ще прегледам тези дебели тухли?
– Ами какво ще правим?
– Нали снимаш хронологично?
– Да.
– Ще направим така: нищо не искам да знам за моя герой предварително; какво ще му се случи, ще остане ли жив… Всеки ден ти ще ми разказваш каква е сцената и каква е задачата на моя човек в нея. Аз ще навлизам в образа постепенно.
Така и снимахме трите серии.
В един и същи филм работеха двама актьори, по два съвършено различни начина. Единият, Руси Чанев, беше заживял с героя си още, докато пишехме заедно сценария. Той го оглеждаше грижливо във всеки епизод, натъкмяваше се към него, придърпваше го към себе си, усвояваше му условните рефлекси, за да ги превърне в свои безусловни, с една дума проведе дълга и старателна подготовка. Другият, Стефан Мавродиев, нищо не знаеше за сценария. Той научаваше какво прави героя му в деня на снимки, отгатваше как да постъпи от своите партньори, най-вече от Руси. Още в първите му снимачни дни видях как Маврата се взира, как дебне реакциите на Руси, разбира как изглежда в очите на другите неговият герой, бързо обмисля постъпката си и връща жеста на партньора. Пример: един от първите епизоди, които снимахме с Маврата, бе пленяването на Мис Стоун и Цилка, преминаването през реката, за което вече писах. Нали помните, че снимахме без репетиции, разчитайки на живото случване. Докато мулета и хора газеха плитката планинска рекичка, Маврата остана на брега. Той внимателно надзираваше какво се случва, дебнеше за непредвидимото. Руси го забеляза и направи прекрасна импровизация, върна се от средата на реката, протегна ръце към войводата си и с жест му предложи да го пренесе на гръб през водата. (Аз бях съобщил на Маврата предварителната биография на Чернопеев: че е бил фелдфебел, че е заминал в Македония доброволно, че военните му навици и умения са били от голяма полза. Бях му казал още, че Чернопеев е бил строг, но е уважавал подчинените си). Когато Руси подложи гръб да го носи, Маврата просто го подмина.

Откъс „Юрушът”. В откъса: Дилбер Танас – Руси Чанев, Христо Чернопеев – Стефан Мавродиев, Сандански – Богдан Глишев, Кръстьо Асенов – Владо Йочев, мис Стоун – Кристин Бартлет, Екатерина Цилка – Румена Трифонова; жени от кервана – Росица Вълканова, Иглика Трифонова – студентки; Вася Панова, асистент-режисьорка, Ани Качулева, гардеробиерка; комити – Марио Кръстев, студент; Пламен Сомов, оператор; Васко Боянов, реквизитор; Митко Киров, шофьор; Стефан Войнов, бъдещ сценарист; Хиндо Димитров-Хиндо, оператор, Велин Велинов – селянин от Горно Дряново и други.

Ще речете, какво толкова? В суматохата на отвличането тази сценка минава и заминава. Аз се възхищавам на решението на Мавродиев. Друг харамийски водач би яхнал Дилбер Танас, за да не се намокри, но не и Чернопеев. Маврата (не мога да кажа дали интуитивно или с разсъдъка си) бе усетил същината на образа. Фелдфебелът Черньо Пеев от свободна България, станал в поробена Македония войводата Чернопеев, бе свободен човек; той подмина роба, без да го съди и поучава, но достатъчно красноречиво.
(Като се завъртят спорове около термина „турско робство” се привеждат верни, неоспорими аргументи за материалното благополучие на българите в Османската империя. Абсолютно са прави защитниците на тази теза. Нямало е робство в каноничния смисъл на думата. Но винаги се пропуска „робството” в съзнанието, в манталитета на хората. Всяка империя го култивира – няма значение дали е чужда власт или своя си).
Руси и Маврата са състуденти, даже (ако не ме лъже паметта) са делили една стая двамата. Големи актьори, те се надпреварваха да си съперничат. Показаха висш пилотаж в един техен актьорски двубой в третата серия. Любима ми е тази сцена: обявен е Хюриетът[3], т.е. обявено е примирие между довчерашните врагове; четата на Чернопеев е посрещната с почести от турската власт; имало е митинг, сетне празненство. Дилбер Танас и по-видните комити са седнали да хапнат. Чернопеев заедно с младотурски офицер, обявява, че на всеки се отпускат по три златни турски лири, но условието е да си предадат оръжието. Всички настръхват, Дилбер Танас е инициатор на отказа; стига се до остра разпра, насред която нечий глас изрича към Чернопеев страшната закана:
– Сабален некой нема да осъмне!
Той ги напуска. Дилбер Танас тръгва да го търси. Намира го в едно кафене. Почва словесният дуел (той се състои от близки планове и контра-планове):
Чернопеев вдига тъжни очи към дошлия.
Дилбер Танас го гледа строго, сяда насреща му, поглежда за миг надясно, сетне отново се вторачва в Чернопеев:
– Оти ти, бре, бай Ристо, бегаш от назе?
Чернопеев гледа таблата, чува се как хвърля заровете:
– Ами като сте се натурлили отгоре ми! Може да не осъмна?!
Руси едва сдържа емоцията си. В очите му – гняв и сълзи. Той чука с юмрук по масата:
– Оти приказваш така, море?! Мене Гоце Дельчев ми е кажал да не се делям от тебе! Толку години имаме одено наедно! Яз за тебе ти да си жив уф Бело море ке се фърлям! Ти да си жив!
Обратен план към Маврата. Той съзнава, че партньорът му е завладял територията на откритата страст и не пристъпва на нея. Наопаки, издържа една дълга, наглед безстрастна пауза с вперен в Дилбер Танас поглед, докато зад кадър Руси вика:
– Ти да си жив! Така да знайш!
Маврата намира силно решение: свива рамене, сякаш му е студено, сякаш го „удря ток”! Сваля очи, отпуска се, сетне рипва. И дава знак за музика.

Откъс „Двубоят”. В откъса: Дилбер Танас – Руси Чанев, Чернопеев – Стефан Мавродиев, младотурски офицер – Венци Кисьов, Слава – Катя Иванова, приятелката на Слава – Катя Бакалова, гардеробиерка; Мучитано-Касапчето – Людмил Тодоров, студент; Ицо Джорлев – Илиан Балинов, асистент на оператора; Вашиль Чонгалот Пуфката – Иван Черкелов, студент; Тома Кронов – Светослав Овчаров, студент; Божил Балтов – Марио Кръстев, студент; комити – Митко Киров, шофьор; Владко Станков, асистент на оператора; Христофор Калоянов, асистент на оператора; Васил Каменов-Джина, осветител; Парсех Шубаралян, фотограф; Красимир Манчев – шофьор и други.
Следва танц – отначало негов, солов; постепенно към Чернопеев се присъединяват всичките му четници.
По време на купоните на Славчовия чардак аз се любувах на Мавровата пластичност. Те двамата с Марио Кръстев се надиграваха до изнемога: единият, Марио, висок , кльощав, гънещ се, усукващ тяло; другият, Маврата, набит и жилест, целият тръпка и ситнеж. Веднъж се надиграваха до там, че Марио просто се свлече на пода и заспа от умора там, където допреди малко подскачаше. Грехота бе да не се вкара това умение на актьора във филма.
Божидар Петков дойде специално за тази сцена, издири в околните села един прочут зурнаджия Селим, избраха и репетираха мелодия; поръчахме хореограф, който уж трябваше да постави танца. Маврата отказа да следва неговите указания, усвои две основни стъпки и рече, че са му достатъчни…
Чернопеев скочи, разчисти мястото, бутнаха настрани масите. Маврата изпълни стъпките в бавната част на мелодията, но когато зурната и тъпаните забързаха, Дилбер Танас връхлетя в общия план, увлече след себе си Марио, нахълтаха и останалите. Никой от тях не бе и помирисвал хореографа. Танцуваха си както си знаят. Ако рече човек да ги разглежда, ще види, че стъпките, които изпълняват, са и от народни, и от съвременни танци, но музиката ги обедини, изтри времевата пропаст… Подразбира се, че и този танц снимахме без предварителни репетиции. Имахме уговорка Маврата да води действието. Той реши кога да спрат самостоятелните подрипвания; той прикани другарите си да се хванат на хоро…

Откъс „Танцът”. В откъса: Дилбер Танас – Руси Чанев, Чернопеев – Стефан Мавродиев, младотурски офицер – Венци Кисьов, Слава – Катя Иванова; Ицо Джорлев – Илиан Балинов, асистент на оператора; Вашиль Чонгалот Пуфката – Иван Черкелов, студент; Тома Кронов – Светослав Овчаров, студент; Божил Балтов – Марио Кръстев, студент, попот Кочо – Георги Тодоров-Жози; комити – Митко Киров, шофьор; Владко Станков, асистент на оператора; Христофор Калоянов, асистент на оператора; Васил Каменов-Джина, осветител; Парсех Шубаралян, фотограф; Красимир Манчев, шофьор и други.

На другия ден ми се случи още по-голямо преживяване.
Довчерашните комити са навлекли цивилни дрехи, в които се чувстват чоглаво. Предстои им да си тръгнат по домовете и да се разделят. Първият, с когото се сбогуват, е Чернопеев.
В основата на тази сцена лежи мой емоционален спомен: на млади години, в казармата, се разделях с приятелите си, които ме провождаха на тежка служба с мъка в душите. При раздялата ридаехме… Мъжката дружба в подобни формирования е много силна; емоциите й се родеят с любовната разлъка. За това е писано доста…
Аз разказвах за тази раздяла на всички участници. А те не бяха актьори; те бяха: художник, шофьор, асистент-оператори, фотограф, трима мои студенти, асистент-режисьор…
Цялата ми надежда бе в двамата актьори – Руси и Мавро. С тях също говорих надълго и широко. Казах им, че разчитам те да поведат хорото. Решихме да снимаме без репетиции.
Уточнили сме мизансцена, камерата е на рамото на Славчо. Това рамо го наричаха „кранчето на бате Радко”. Радослав има силни мускули, камерата държи здраво, а едновременно с това може да бъде много чувствителен към актьорските реакции, да не зависи от кранове и фартове, от технически ограничения. Тръгва дубълът, цивилните комити вървят към нас, попот Кочо (художникът Жози) нещо бръщолеви възбудено, за да ги ободри. На определеното място спират и тук става, каквото става! Дилбер Танас (Руси) стиска неловко ръката на Чернопеев (Мавро) и захваща сподавено:
– Е, айде, бай Ристо, прости, ако нещо…

[3] Хюриет – свобода на турски