Плакат на „Мера споредъ мера”. Автор – Димитър Ташев
Епизодът с холандската преводачка почти буквално го цитирах в третата серия на „Мера споредъ мера” в епизода „Хюриетът” на масовия митинг по случай побратимяването на довчерашните врагове. Чернопеев казва една изречение, преводачът му Дилбер Танас нанизва десет. Чернопеев му прави забележка:
– Танасе, аз – едно, ти – десет!
Руси махва с ръка:
– Готово, бай Ристо! Яшасън Хюриет! („Да живее свободата!”)
И тълпата вика възторжено!
Откъс „Реч на митинга за хюриета”. В откъса: Дилбер Танас – Руси Чанев, Чернопеев – Стефан Мавродиев, Мучитано-Касапчето – Людмил Тодоров, младотурски офицер – Венци Кисьов, Слава – Катя Иванова, приятелката на Слава – Катя Бакалова, гардеробиерка;епизодици, масовка
Езикът
Изписвам твърдия знак „ъ” след „според”. Ако имах на клавиатурата „е двойно”, щях да го пиша навсякъде в думата „мера”. Както е в заглавието: „Мѣра споредъ мѣра”.
Езикът е много важен за мен. Езикът е в основата на националната култура. Начинът, по който се конструира една фраза, определя и мисленето, и поведението, и съзнанието, и подсъзнанието на един народ. Вижте едно немско изречение. За да му разбереш смисъла, трябва да се пребориш не само със сложни дву- и тричленни думи, но и да стигнеш до края му, където те дебне някакъв предлог от рода на “zu”. Е, как няма да е организирана тази нация? А сега се опитайте да преведете на друг език „туйцък-онуйцък”, „от тук–от там”, „май-май”, „сегиз – тогиз”, „яваш–яваш”, „криво–ляво”, „иди-доди”, „ха дано, ама надали”… Това е езикът на нашето оцеляване! Той е формирал манталитета на оцеляващите. Ще речете – преувеличавам. Викам на помощ Вим Вендерс.
Из интервю с Вендерс:
– Какво означава за вас немският език?
– Родина в най-дълбокия смисъл на думата. Оправям се чудесно и с английския, и с френския, но с тях не мога да изразя най-интимното. Всеки език има своя воля и свое мисловно скеле, които функционират по различен начин. Човек мисли различно и стига до различни заключения. Езикът действа навътре. Колкото повече се изразявам на английски, толкова по-свободен ставам (което понякога съвсем не е лошо), но също така ставам и все по-гладък и по-повърхностен. Не исках да е така и “Криле на желанието” беше от моя страна осъзнат опит отново да открия у себе си немското, както и да намеря своето място в него – не само като език, но и като състояние на духа.[1]
Езикът, освен това, е и мелодия – част от звуковата партитура на филма. Напевното „е”-кане, повишаването на интонацията в края на изреченията, изговорени на енидже-вардарски диалект, носеха музикален аромат.
Подготвителните ни материали за „Мера споредъ мера” са събрани в десетина дебели папки. Разбираемо е, че повечето от тях съдържат исторически документи, извадки от прочетената литература. Две от папките, обаче, са посветени на езиковите ни занимания с Руси. Той даде идеята да прощудираме речника на Найден Геров. От него сме измъкнали цяла папка изрази и думи, които после нагаждахме към езика на героите.
Другата папка съдържа разговори с бежанци от Егейска Македония, най-вече от района на Пàзар (така моите роднини наричаха Енидже Вардар, днешният Гяницà в Северна Гърция). Те са се заселили в София, в Пловдив, но най-голямата група е край Черно море – от Бургас до Бяла на север. Семейното предание пази разказ за дядо ми, комуто са предлагали да остане като ватман в София. Но той рекъл: „Сакам да сум край вода!” (Водата в тяхното тамошно битие е бил знаменитият Енидже-вардарски гьол, днес – пресушен).
[1] Вим Вендерс, „Логиката на образите”, издателство „Колибри”