Каквито учителите, такива и учениците. Съвременен, модерен прочит на младите джаз артисти на творчеството на Бели, Зелени, Червени… по време на изпълненията им музикантите от Дейв Холанд квартет внимателно ги слушаха зад кулисите. После и ги похвалиха в бекстейдж. Хубав момент на признание.
Безспорният ми фаворит сред концертите на четвъртото издание на Пловдив Джаз Фест – Дейв Холанд квартет. Басистът, който е свирил в квартета на Майлс Дейвис от ерата на Bithes Brew и после с кого ли още не, пристигна с респектиращ лайнап: Кевин Юбанкс – китара, Ерик Харланд – барабани, Крис Потър – саксофон. Визионери!
Бибоп кафе – средище за джаз и сцена за клубни концерти. Джем сешъните продължаваха далеч до след полунощ.
Билетите за концерта на легендата на европейския джаз Ян Гарбарек свършиха месец преди фестивала. Мнозина припознават в негово лице хладен и непристъпен артист, какъвто е тонът на саксофона му в най-продуктивните му години. За щастие с пристигането си на репетиция преди концерта, Гарбарек развенча този мит за себе си и показа чувство за хумор, топлина и лекота в общуването. Тук с дългогодишния си пианист Райнер Брюнингхаус обсъждат детайли на саундчека.
За музика, за изкуство, за държание, за език, но и за нравственост. В моя свят джазът символизира избора ми на почтеност, човещина, честност… И насред тази врява и безумство, сред които живеем, насред цялата пошлост, безчовечност, морален мързел, воайорство и показно морализаторство ние имаме своята неотнимаема съпротива – музиката и изкуството.
Би било маниакално да си мислим, че можем напълно да променим целия свят чрез това, което правим. Но аз съм убедена, че можем да повлияем на света непосредствено около нас, на средата, която ни заобикаля. Убедена съм, че има смисъл упорито да се отстраняваме от разрухата. С риск да съм патетична бих казала дори – от злото.
Защото само така то губи смисъл, присъствие и, надявам се, битие.