Освободена от всякакви предразсъдъци, джаз певи­ца и пианистка, Дина Деро­уз по очарователен начин показа как концертната зала може да се превърне в джаз клуб. А българските ù колеги Борис Таслев, Боби Петров и Димитър Льолев я подкрепиха с класа, виртуозност и несломима отдаденост на музиката.

Литературното средище на Пловдив – клуб „Петното“! Трима интелектуалци гово­рят пред препълнения клуб – Александър Секулов, д-р Любо Канов и проф. Инна Пелева. Поетесата Ина Ива­нова поведе размишленията им основно към това кои сме ние, какво ни конституира, кое ни възвисява…

„На човечност съм се учил от Чехов.“ – каза Любо Канов.

„Аз много силно вярвам, че литературата може да възстановява човешкото достойнство, да възражда жаждата за живот, може да изправя гръбнак, може да те учи.“ – Секулов.

Бели, Зелени, Червени – легендарна джаз формация, създадена още през 1971 година от Веселин Николов – носител на наградата на Пловдив Джаз Фест за 2017. А съставът им от 1991 година насам бе награден тази година за цялостния им принос към джаза, за обра­зователните им инициативи от началото на 90-те, за влиянието им върху фор­мирането на най-силното съвременно джаз поколение в България, част от което са техни ученици и студенти.

© снимки Владислав Христов

Смисълът на Пловдив Джаз Фест, който е част от програмата на Пловдив европейска столица на кул­турата през 2019 година, се съдържа в музиката и в срещите. Срещи на свето­ве, култури, стилове, раз­личности. Но и срещи от­въд пикселите – истински, реални, състояли се: очи в очи с артистите, очи в очи с публиката. В ежедневието автентизмът на отношени­ята все повече чезне, но на­сред един музикален фести­вал, превърнал се в празник на духа заради смислената си публика и заради ярките артисти, отношени­ята придобиват други измерения. Плавно и полека фестивалът ни превърна в общност. Шест въл­нуващи концерта на голяма сцена, почти още тол­кова на клубна сцена, джем сешъни, литературно събитие, изложба, младежки конкурс, музикална работилница, разговори, кинолектория… Търсене и преодоляване на границите между изкуствата, стиловете, художествените изказности.

В дъното на всичко е музиката! Тя е утеши­тел на тъгите. Спасява ни от самотата, поня­кога от страховете и от спомените ни. Музика­та е състояние на духа, но също така е и бунт.

А за мен джазът е не просто бунт на онеп­равданите, какъвто исторически е бил. Той е нещо повече. През годините придоби смисъла на екзистенциална метафора – превърна се в гласа на добрия вкус във всичките му проявления: