граф. 4
Чой Мин-Сик в „Адмиралът“
местно производство и едва 4 – американски, от които единствено „Аватар“ на Джеймс Камерън е в топ 10 по този показател.
ДЕБЮТНАТА ВЪЛНА НА МЛАДИ ТАЛАНТИ
През първото си десетилетие на възход южнокорейското кино се променя неузнаваемо и в качествено отношение, което се дължи главно на дебютите на близо двадесет значими режисьори в периода 1996–2001, повечето от които са завършили Корейската академия за филмово изкуство.
Хон Сан-со и Ким Ки-док, които и днес са сред най-ярките представители на авторското кино, дебютират през 1996 г. съответно с „Денят, в който прасето падна в кладенеца“ (Daijiga umule pajinnal) и „Крокодилът“ (A-go). Последвани са от: И Чан-дон със „Зелена риба“ (Chorok mulkogi, 1997); Хо Джин-хо с „Рождество през август“ (Palwolui Keuriseumaseu, 1998); Пак Чан-ук със „Зона за съвместна сигурност“ (Gongdong gyeongbi guyeok JSA, 2000); Бон Джун-хо с „Лаещите кучета никога не хапят“ (Flandersui gae, 2000); Ким Чи-ун с „Тихото семейство“ (Choyonghan kajok, 2000) и други талантливи режисьори преди да се стигне до 2003 година, която е ключова за утвърждаването на корейската „Нова вълна“, благодарение на големия международен успех на: „Старо момче“ (Oldeuboi) на Пак Чан-ук, „Спомени за едно убийство“ (Salinui chueok) на Бон Джун-хо и „Приказка за две сестри“ (Janghwa, Hongryeon) на Ким Чи-ун. Именно тези творци заедно с ветерана Им Куон- тхек допринасят в най-голяма степен за възраждането на киното в своята страна. И то закономерно започва да жъне успехи на големите фестивали по света:
- През 2000 г. Им Куон-тхек претендира за „Златна палма“ в Кан с филма си „Чунхянг“ (Chunhyangdyun) и през 2002-а печели там наградата за режисура с „Огнени багри“ (Chihwaseon). През същата година И Чан-дон получава специалното отличие за режисура (Special Director‘s Award) от фестивала във Венеция за „Оазис“ (Oasiseu), а Мун Со-ри е отличена като най-добра актриса с приза на името на Марчело Мастрояни (Marcello Mastroianni Award) за изпълнението си в същия филм;
- През 2004 г. Пак Чан-ук е удостоен с Голямата награда на журито в Кан (Grand Prize of the Jury) за хита
„Старо момче“
„Човек, пространство, време и човек“
„Добро момче“ (Oldeuboi, 2003), а Ким Ки-док е награден като най-добър режисьор със „Сребърна мечка“ в Берлин за „Самарянката“ (Samaria) и със „Сребърен лъв“ във Венеция за „Стик № 3“ (Bin-jip);
- През 2005 г. Им Куон-тхек получава почетна „Златна мечка“ в Берлин за цялостно творчество, а две години по-късно пак там Пак Чан-ук е отличен за „Аз съм киборг, но всичко е наред“ (Ssa-i-bo-geu-ji-man-gwen-chan-a, 2006) с наградата на името на Алфред Бауер, която се връчва на филми, разкриващи нови перспективи пред киноизкуството.
Тази разнородна група от режисьори допринася за разнообразяване на филмите в тематично и жанрово отношение, провокирайки възникването на различни тенденции в рамките на новото корейско кино. Реалистичната например се отличава със задълбочено изследване на човешките характери през призмата на значими социални проблеми, с които се сблъскват различни общности. Сред кинематографистите, предпочитащи този подход, се открояват И Чан-дон („Зелена риба“, 1997; „Ментов бонбон“, 1999; „Оазис“, 2002 и др.), Им Чан-сан („Бръснарят на президента“, 2004) и др.
Представителите на авторската тенденция (Ким Ки-док, Хон Сан-со и др.) са лесно разпознаваеми по техния своеобразен стил, опитите им да нарушават и дори да игнорират общоприети норми на водене на разказа и пр. Например във филми като „Стик № 3“ (2004), „Жената е бъдещето на човека“ (2004), „Приказка за киното“ (2005) и др.
Жанровата тенденция е представена от най-много режисьори, които се фокусират върху жанровото кино, опитвайки се да го модифицират съобразно спецификите на националната култура и народопсихология.
ЖАНРОВОТО КИНО ПО КОРЕЙСКИ
Подобно на другите азиатски кинематографии и южнокорейската се характеризира със стилистична еклектичност на повечето си филми, попиващи различни влияния. Известно е, че Америка създава уестърна, Япония изобретява самурайския филм, а Хонконг развива филмите за бойни изкуства. Корея не може да претендира за принос в този смисъл. Дори мелодрамата, която е най-масово възприетият жанр от корейското кино, също е вносен продукт, навлязъл през периода на японското колониално управление на страната. Но именно тя устоява във времето, заради лесната ù съчетаемост с други жанрове и стилове. Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че филмите на ужасите, екшъните и комедиите са вариации на мелодрамата, а жанровото смесване е отличителният белег на повечето корейски филми.