Масово кино за… изкушени зрители

най-ниската си точка – 15.9% пазарен дял. Дълго време производството на филми в Южна Корея е възпрепят­ствано от цензурни ограничения, затягани прекалено по време на военните режими в страната. Хватката се раз­хлабва едва след първите демократични избори през 1993 г., проведени след почти четири десетилетия на диктатури. Приемат се либерални закони под защитата на нова конституция, което допринася за разкрепостя­ване на мисълта и инициативата. Всичко това, заедно със създаването на екранна квота, защитаваща национални­те филми от инвазията на чуждестранните и основно от Холивуд, допринася за ренесанса на корейското кино.

Важна роля в този процес изиграват инвестициите от голе­мите финансово-промишлени кон­гломерати начело със Samsung, на­ричани “Chaebol“. Намесата им пре­образява структурата на филмовия бизнес, макар че след финансовата криза през 1997 г. някои фирми се оттеглят от киноиндустрията, дру­ги като CJ Entertainment или Lotte Entertainment продължават и днес са сред най-успешните в Южна Корея. ПЪРВИТЕ НАЦИОНАЛНИ БЛОКБАСТЪРИ

Един от ключовите филми, възвърнали самочувствието на местните продуценти, е „Шири“ (Swiri, 1999), който е гледан в кина­та от 6.2 млн. зрители. Макар и да е силно повлиян от десетата лента за Джеймс Бонд „Шпионинът, който ме обичаше“ (The Spy Who Loved Me, 1977), този трилър вдъхва уве­реност, че дори политически теми като конфликта между Южна и Северна Корея могат да послужат за създаването на ус­пешно комерсиално кино в страната. Още следващата година със „Зона за съвместна сигурност“ (Gongdong gyeongbi guyeok JSA) Пак Чан-ук доказва, че болезне­ният сюжет за разделението на Корея може да стане основа и за истински шедьовър. Филмът се състезава за „Златна мечка“ на Берлинале и стимулира надигането на корейската „Нова вълна“. Зрителският успех на „Шири“ пък допринася за увеличението с 15 на сто на пазарния дял на южнокорейското кино, който през 1999-а дости­га 39.7%. Две години по-късно настъпва мечтаният пре­лом: над 50 на сто от доходите на вътрешния пазар вече

не са за американски, а за корейски филми. „Силмидо“ (Silmido, 2003) и „Войната на братята“ (Tae-guk-gi, 2004) пък са първите местни продук­ции, гледани от по над 10 млн. зри­тели – една пета от населението на Южна Корея! Тенденцията е продъл­жена от „Домакинът“ (Gwoemul) и „Кралят и Клоунът“ (Wang-ui namja), за които са продадени съответно 10.9 млн. и 10.5 млн. билета и това до­принася за рекордното нарастване на пазарния дял на южнокорейските филми в страната до 64,8% през 2006 г. (вж. граф. 1) /2/

Като цяло посещаемостта на корейските филми се увеличава от 7.7 млн. зрители през 1993 г. до 97.9 млн. зрители за 2006 г. През следва­щото десетилетие тя достига 127.29 млн. през 2013-а, което е 59.6 на сто от общия брой зрители (213.35 млн.) за годината (вж. граф. 2) /3/.  А това означава, че на всеки южнокореец се па­дат средно по 4.25 посещения, което е най-висока средна посещаемост на кино в света, според официалния доклад на Корейския филмов съвет (KOFIG) за състоянието на националната киноиндустрия през 2013 г.

През 2014 г. военно-историческата драма „Адмиралът“ (Myeong-ryang) поставя рекорд по продадени билети – 17.6 млн. В момента вече са 20 заглавията, привлекли в кината по над 10 млн. зрители. 16 от тях са