Кева Апостолова
Марин Янев (75) е роден във Варна. Завършил е ВИТИЗ (1967) в класа на Боян Дановски, работил е в драматичните театри на Варна и Пловдив, в НДТ „Сълза и смях“, а от 1985 година е в трупата на Народния театър. Носител е на награди и отличия.
Този разговор с Марин Янев е измамен. Той не е чист журналистически продукт – въпросите не са мои. Аз (Кева Апостолова) съм техническото лице, без което измамният проект не можеше да стане. Въпросите към Марин Янев са на четирите любими жени в неговия живот: съпругата му Цветана Цветкова (актриса), по-голямата му дъщеря Марина Янева (сценограф и костюмограф), по-малката Кристина Янева (актриса и театрален педагог) и внучката му Лора Богданова – студентка по журналистика в Оксфорд. Схемата на измамата беше следната: тайно се уговорихме всяка да ми даде своите въпроси, аз да му ги задам и да запиша отговорите. Така и стана. В гримьорната на актьора в Народния театър, която е била и на Апостол Карамитев, аз зададох 21 чужди въпроса, за които получих лична похвала от обекта. Благодаря. Драги Марин Янев, нека истината започне сега:
ВЪПРОСИТЕ НА СЪПРУГАТА ЦВЕТАНА ЦВЕТКОВА:
- Обичано и щастливо ли дете беше?
Мисля си, че съм бил желано дете. По всяка вероятност съм бил щастлив. Израснах край морето, на улиците с парцалена топка, с много палавщини, сълзи и радост. Всичко имаше в моето детство, но най-силното, което засяга моята душица, е морето. Морето в реалния смисъл на думата, а не в поетичен. Каквото и да ми се случваше, все е свързано с морето. Ние, момчетата, се хвърляхме смело от моста, за да докажем пред момичетата какви мъже сме. Това често завършваше със сълзи, защото циганчетата ни крадяха дрехите. Аз лично съм се връщал чисто гол вкъщи. Голяма част от наказанията ми бяха свързани с морето – нашите родители трепереха да не се удавим. За мен морето не е плаж. Не мога да си представя да лежа на плажа и да се пека. Свързвам морето с миризмата на водорасли и с разговорите, които съм търсил и водил с него.
- Кога създаде първите големи приятелства?
Още в ранните години, когато в някаква степен започва човекът. Още в отделенията четирима души си направихме общност. Събирахме се на определено място и там, още небръснещи се, бистрехме политиката. Спорехме много и се обичахме. Тази четворка просъществува години наред. Единият беше моряк и загина по време на плаване – става пробойна на кораба,

Марин Янев /Мак Мърфи в „Полет над кукувиче гнездо” от Д. Васерман, реж. Красимир Спасов, НДТ „Сълза и смях”