Кева Апостолова

Марин Янев (75) е роден във Варна. Завършил е ВИТИЗ (1967) в класа на Боян Дановски, работил е в драматичните театри на Варна и Пловдив, в НДТ „Сълза и смях“, а от 1985 година е в трупата на Народния театър. Носител е на награди и отличия.

Този разговор с Марин Янев е измамен. Той не е чист журналистически продукт – въпросите не са мои. Аз (Кева Апостолова) съм техническото лице, без което измамният проект не можеше да ста­не. Въпросите към Марин Янев са на четирите любими жени в неговия живот: съпругата му Цветана Цветкова (актриса), по-голямата му дъщеря Марина Янева (сценограф и костюмограф), по-малката Кристина Янева (актриса и театрален педагог) и внучката му Лора Богданова – студентка по жур­налистика в Оксфорд. Схемата на измамата беше следната: тайно се уговорихме всяка да ми даде своите въпроси, аз да му ги задам и да запиша отговорите. Така и стана. В гримьорната на актьора в Народния театър, която е била и на Апостол Карамитев, аз зададох 21 чужди въпроса, за които получих лична похвала от обекта. Благодаря. Драги Марин Янев, нека истината започне сега:

ВЪПРОСИТЕ НА СЪПРУГАТА ЦВЕТАНА ЦВЕТКОВА:

  1. Обичано и щастливо ли дете беше?

Мисля си, че съм бил желано дете. По всяка вероят­ност съм бил щастлив. Израснах край морето, на улиците с парцалена топка, с много палав­щини, сълзи и радост. Всичко имаше в моето детство, но най-силното, което засяга моя­та душица, е морето. Морето в реалния сми­съл на думата, а не в поетичен. Каквото и да ми се случваше, все е свързано с морето. Ние, момчетата, се хвърляхме смело от моста, за да докажем пред момичетата какви мъже сме. Това често завършваше със сълзи, защото ци­ганчетата ни крадяха дрехите. Аз лично съм се връщал чисто гол вкъщи. Голяма част от нака­занията ми бяха свързани с морето – нашите родители трепереха да не се удавим. За мен мо­рето не е плаж. Не мога да си представя да лежа на плажа и да се пека. Свързвам морето с мириз­мата на водорасли и с разговорите, които съм търсил и водил с него.

  1. Кога създаде първите големи приятелства?

Още в ранните години, когато в някаква степен започва човекът. Още в отделенията чети­рима души си направихме общност. Събирахме се на определено място и там, още небръсне­щи се, бистрехме политиката. Спорехме много и се обичахме. Тази четворка просъществува години наред. Единият беше моряк и загина по време на плаване – става пробойна на кораба,

Марин Янев /Мак Мърфи в „Полет над кукувиче гнездо” от Д. Васерман, реж. Красимир Спасов, НДТ „Сълза и смях”