Разговор на Мария Василева с Бранко Франчески
Бранко Франчески (р. 1959 в Задар, Хърватска) е директор на Музея за изящни изкуства в Сплит. От 1987 до 2004 е програмен директор на галерия „Мирослав Кралевич“ в Загреб, а от 2004 до 2008 е директор на Музея за модерно и съвременно изкуство в Риека. 2008–2010 е директор на Хърватската асоциация на художниците, а от 2010 до 2014 – на Виртуалния музей на авангарда и президент на Института по изследване на авангарда. Курира над 500 изложби, включително хърватския павилион на 55-то биенале във Венеция, 26-то биенале в Сао Паоло, 2-то биенале в Прага и много други.
Ръководите музейна институция в красивия град Сплит, съвсем близо до двореца на Диоклециан, в сърцето на древната цивилизация и туристическия интерес. Градската галерия е класически музей с колекция от 14. век до днес, но Вие сте специалист по съвременно изкуство. Трудно ли е да привлечете интереса на гражданите и туристите към съвременното изкуство? И как въобще съвременното изкуство може да бъде атрактивно и важно за публиката?
По някакъв начин показването на такова историческо разнообразие, към което очевидно публиката има интерес, помага да се популяризира и съвременното изкуство. Преди всичко трябва да отбележа, че чуждестранните посетители са винаги приятно изненадани, когато видят колекцията, защото това изкуство им е познато.
И също, защото селекцията има определен местен характер, тъй като творбите са предимно от художници от региона и сбирка като тази съвсем ясно отразява политическия контекст и показва културните вкусове, които са се развивали през годините на тази територия. Временните ни изложби (20 годишно) са предимно на съвременни художници и посетителите купуват билети, които им дават възможност да видят и постоянната експозиция, и временните изложби. По някакъв начин двете части на програмата взаимно си помагат. Относно по-глобалния въпрос – съвременното изкуство е по-директно в отразяването на социално-политическия или културния контекст. По този начин съвременното изкуство дава един много дълбок, макар и личен поглед към съвременната местна или световна действителност. Публиката е заинтригувана от това, разбира се, често с известна помощ от страна на кураторите и техните въвеждащи текстове. Всички материали са на хърватски и английски.
Сплит видях много жизнена художествена сцена, има художествена академия с департамент по нови медии и много млади професори, което определено е от съществено значение. За мен стана очевидно, че много художници се интересуват от проблемите на града – социални, културни, архитектурни и др. Има голямо разнообразие от форми на изява – от уличен активизъм до сериозни, аналитични музейни проекти, които не само показват и дискутират, но и водят до реални промени в града. Художниците също работят с историята и травмата на комунистическото минало и войната. Това ли е пътят, по който трябва да се развива съвременното изкуство?
Това е само един, макар и много видим, сегмент от местната художествена продукция. Заедно с това съществува и съвсем традиционен подход и инте- рес към формалните проблеми в изкуството. Връщаме се отново към въпроса какво е съвременно. Ако мислим за него като продължение на авангарда имайки предвид развитието и еволюцията на обществото, сърцето и умът ми на куратор са за това. Като музеен директор аз се чувствам длъжен да показвам и подчертавам непрекъснатостта на естетическите и формалните страни на модерното наследство. Щастливи сме, че цялото разнообразие на съвременната художествена продукция днес се развива в Сплит и в Хърватска. Не вярвам в програмирането на творческата продукция и в манифестите. Мисля, че на всеки аспект от художествената продукция трябва да бъде давана възможност за развитие и представяне. Това ме връща към брилянтната работа от неон на Маурицио Нанучи от 1999: All art has been contemporary (Всяко изкуство е било съвременно.). Иска ми се да го възпроизведа на музейната фасада, каквото е било и първоначалното намерение. Това е въпрос, който наистина е извън мисленето на хората. Какво е модерно, какво е съвременно, какво е радикално, защо да изберем новите медии, вместо нещо, което има своите традиции от десетилетия и т.н. Лично аз намирам за погрешно разделянето на модерното изкуство до 50-те години на 20. век и появяването на съвременното след този исторически момент. Вярвам, че това са две паралелни ментални системи след времето на манифеста на футуристите и все още продължават да се „дразнят“ взаимно, давайки по-голямо разнообразие и изтласквайки изкуството до ръба. Благодарен съм за това.