Как ще достигнеш един Шекспир, един Ибсен, един Горки, ако нямаш стремежа, вярата, че трябва да направиш така, че да достигнеш тези високи мислители? Така че всичко е много свързано. Не можеш да отидеш така: бам-бам-бам. Партньорите трябва да си вярват. Ако не се съгласявате двамата помежду си – за къде сте? Не е имало случай в работата ми режисьорът да ме ругае. Не! Благословия съм имала в моя път в театъра и затова съм била приемана и от режисьорите, и от партньорите.
С кои роли успяхте да внушите своите послания? А с кои останахте врагове докрай?
Първата роля, която получих, беше Милкана от „Майстори“ на Рачо Стоянов. Ние завършихме през август 1944 година, но още през пролетта бях поканена от Кръстьо Мирски във връзка с честването на Рачо Стоянов. Тогава бяхме повикани в Пирдоп. Целият театър беше евакуиран там след първите тежки бомбардировки през януари например! Тая дата като я чуя – настръхвам! Миналата година – 10 януари беше една друга епична дата в нашия живот, но това, което ние тогава преживяхме по време на бомбардировките!… И през деня, и през нощта, и на другия ден беше ужас в София! А на 30 март София беше подпалена и от Пирдоп се виждаха облаците над София. Това беше необикновено време… Всяко време всъщност е необикновено… Извинявайте, че пак се отклонявам. Аз често казвам, че фактът, че съм приета в този театър, е благословия. Не мога и досега, като влизам в театър, да си тътря краката или да не поздравявам, или да запаля цигара. Господи, как ще запалиш цигара в Народния театър! Защо? Като искаш да пушиш, излез навън, а не в тия стаи, в тия гримьорни, в които са били големите. Гримьорната е един мъничък олтар от големия храм, какъвто е и Народният театър, за да правиш търговия или да си позволиш това и онова, да кажеш „виж колко съм голям!“ Аз затова казвам, че съм благодарна на семейната среда, на моята майка, на моята баба, че така са ме възпитавали. Казах ви, че съм израснала без баща – аз думата „татко“ съм я казала за първи път на сцената. На мен винаги ми е помагала мисълта на Станиславски, че актьорът трябва да бъде адвокат на своята роля. Винаги съм успявала да разбера този нов човек, когото трябва да представя. Много ми е било трудно да обикна Елисавета Първа от „Мария Стюарт“. Много усилия положих. Исках да науча за нейния живот, да разбера защо е била такава и съм благодарна, че успях да вляза „във връзка“ с нея.
Маргарита Дупаринова
Госпожо Дупаринова, вие сте съпруга на Апостол Карамитев. Той ли е вашата голяма любов?
Разбира се, че той е моята любов в живота. С него се запознахме в Народния театър. Беше 1946 година, когато репетирахме „Фуенте Овехуна“. Режисьор беше Стефан Сърчаджиев.
Защо се влюбихте в Апостол Карамитев?
Кой не се е влюбвал в Апостол Карамитев?! Даже и животните край него го харесваха. Благодарна съм, че съм го срещнала, че съм била с него и че съм с него. Тия прекрасни деца, които са край мен, са нашите деца с Апостол. Не мога да кажа, че е бил един лесен живот, ох, в никакъв случай! Животът на кого е лек, а пък хора, които се занимават с учене на едни огромни текстове, с напрежението от това, че всеки ден излизаш пред публика, което е равностойно на изпит – не е лесно.
Вярно ли е, че вие сте били много взискателна към неговите творчески изяви? Към неговата техника на говора? Към интерпретацията на различните образи?
Не. Той работеше винаги самичък. Работеше страшно много. Ако имате грамофонната плоча, която излезе на края на живота му, там ще забележите как той до посления откъс има напредък в говора си.
Имаше ли във вашето семейство професионална ревност? Все пак вие бяхте двама много мощни актьори?
Ние не сме започнали като мощни актьори. Вярно е, че аз съм с две години по-възрастна от Апостол, но ние и двамата сме имали щастието да получаваме интересни задачи. На репетициите със Стефан Сърчаджиев, нашия „Сърчо“, както го наричахме… той също беше млад, но беше широко скроен човек, никога не се заяждаше, не правеше труден живота на актьора, докато излезе представлението, вероятно това е големият шанс, за да израснем като творци. Апостол имаше и много обожателки. Това понякога ми е причинявало болка, но това беше една голяма школа за мен и аз разбрах, че никой не е на никого. Пак казвам, че съм благодарна, че съм родена в такова семейство, в което нямаше ревност, омраза, ненавист. Майка ми никога не е ревнувала втория си съпруг, никога не е казвала проклятия срещу тия, които убиха моя баща. Никога не съм чувала лоши думи или думи на ревност. Заболявало ме е, но Апостол беше много достоен човек. Той никога не е давал повод да бъда засегната. Аз усещах, аз знаех, че съм негов другар, по-късно и майка на неговите дълго очаквани деца…
Те са Маргарита Карамитева, актриса от Народния театър, и талантливият Момчил Карамитев, също актьор и режисьор. Госпожо Дупаринова, спомням си, че смъртта на Апостол Карамитев ни потресе. Опашката за поклонение пред не говите тленни останки – той беше положен на сцената на Учебния театър на ВИТИЗ – започваше от там, от театралната академия, продължаваше по „Раковска“, завиваше по „Гурко“ и стигаше до Централния куклен театър. Студентите му и до ден днешен го обожават. Какъв педагог беше той?
Апостол беше една необикновена личност. Повтарям – Апостол беше необикновен. Не го казвам, защото съм била с него в този живот, шеметно труден живот и това, че съм имала децата си с него, тия деца, които той боготвореше. Аз не съм завиждала. Той беше този, който бе харесван от всички. Когато вървяхме по улицата – дали тук или в провинцията – хората винаги казваха: „А! Апостол Карамитев!“ Никога не съм чувала да се произнася: „А! Маргарита Дупаринова!“ Разбира се, той имаше щастието да играе във филми, а филмите много помагат за популярността. Нека киното и радиото да помагат на младите, защото те са начин по-бързо да стигнеш до повече хора. Нека да не вземат едни и същи хора. Вярвайте, ако днес един млад човек е по-слаб, то след време той израства. Това съм го наблюдавала не един и два пъти. Студентите на Апостол Карамитев и досега изпитват пред него преклонение. Казват, че той бил техният Учител. Но как да не е така, когато Апостол беше заложил живота си за тези хора. Той обичаше своите ученици и непрекъснато поддържаше връзка с младите си колеги. Той не можеше да ги отдели от своя живот.
Когато една талантлива актриса може да си позволи много неща, то една Маргарита Дупаринова може да си позволи всичко. Откровено казано мъничко, съвсем мъничко ви се разсърдихме, когато допуснахте в живота си друг мъж след смъртта на Апостол Карамитев, но съм сигурна, че Маргарита Дупаринова не би допуснала до себе си човек, ако този човек не почита Апостол Карамитев. Така ли беше? Всъщност, вие сте еманципирана жена, жена с висок духовен и морален ръст, която дълбоко уважаваме.
Това е един въпрос, който за пръв път ми се задава така пряко. Това е един много мъчителен, макар и много кратък период в моя живот. Може би знаете, че бях със счупен крак. Направиха ми операция с изкуствена става. Мислех, че никога няма да стана от леглото, и когато бях в санаториума при Свети Влас, между впрочем днес е денят на Свети Влас, така е отбелязано в календара, и неслучайна е нашата среща с вас. Там е мястото, където се срещат хора с такива операции, с изкуствени стави и с още по-тежки състояния. Там се срещнах с един човек, който имаше същата операция.