Автор: Деян Статулов

През последните години националистическите движения в цяла Европа печелят все повече при-върженици и нескрити симпатии сред своите сънародници, а с това сериозни гласове на местни и национални избори. Вече имат и свои места в Европарламента. Такива организации съществуват и в България. Те са ясни, видими, легитимни и дори с представителство в законодателната и изпълнителна власт. След „Чия е тази песен“ Адела Пеева в „Да живее България“ отново ни въвлича в темата за националната идентичност и самосъзнание, този път в границите само на 1300-годишната ни държава. Темата е повече от благодатна и само творец с опит и чувствителност към подобна щекотлива, а понякога пареща материя, може да навлезе в нужната дълбочина, която изисква. Авторът има всички изброени качества да направи този филм. „Да живее България“ на Адела Пеева е моментна снимка, или по-скоро документално наблюдение върху съвременната представа на младите хора върху патриотизма. С откъслечни портрети се опитва да направи групов образ на национализма в българския му вариант. Своеобразният финал е „Луков марш“ в София, на който присъстват и побратими организации от други части на Европа. В по-голямата си част действието на филма е локализирано в Стара Загора. Градът не е избран случайно. Тук през лятото на 1877 г. е станало Старозагорското клане. Армията на Сюлейман паша избива по особено жесток начин местното българско население, а градът е опожарен. Споменът за тези трагични дни се поддържа от местната патриотична/националистическа организация, която прави походи, шествия, възпоменания и др. Голяма част от техните съграждани явно или скрито подкрепят тези прояви, а неодобрението трудно успява да се чуе. На преден план са изведени няколко персонажа, чрез които се представя идеята за патриотизъм, който в някои от тях прераства от национали- зъм в откровен фашизъм. Такова е младото момче, което играе в местната театрална школа, а мечтата му е да учи в НАТФИЗ. Баща му го подкрепя безрезервно. На профила си в социалната мрежа младежът публикува снимки на Хитлер, архиви от концентрационни лагери и открито заявява своите симпатии към националсоциализма и идеите на Фюрера за прочистване. Момчето коментира и обосновава своите възгледи. Учителите в местното училище, както и директорът на театъра подкрепят патриотичните идеи на своите млади съграждани.