Изложбата има за цел да изследва и да даде нова перспектива върху историята и символиката на барелите като материал, използван от двойка­та, известна най-вече с проекти, състоящи се в опаковането на големи обекти като например опаковането на Райхстага в Берлин през 1995. Изложбата представя скулптури, чертежи, кола­жи, скици и фотографии, обхващащи 60 години от творчеството на Кристо и Жан-Клод, вклю­чително тяхната първа временна инсталация, представена на пристанището в Кьолн, Германия през 1961, както и нереализирани проекти на мес­та като Суецкия канал (1967) и Музея за модерно изкуство МоМа в Ню Йорк (1968).

Взаимодействието между фундаментални природ­ни елементи като вода и земя стоят в основата на водните проекти на двойката. Произведенията им, чрез чистота и хармоничност на архитектурната и художествена форма, търсят и генерират естест­веното и ирационално взаимодействие между чове­ка и природата. Кристо и Жан-Клод са реализирали

Снимка от птичи поглед на плаващата платформа и стоманената рамка (околните работни платформи ще бъдат премахнати след като скулптурата е поставена), 23 април 2018. Снимка: Волфганг Волц

Кристо. Мастаба (проект за Лондон, Хайд парк, езерото Сърпънтайн), 2017, рисунка от две части, 77.5 x 66.7 cм и 77.5 x 30.5 cм, молив, креда, пастел, емайл боя, ръчно изписани технически данни, карта върху паус и лепенка. Снимка: Андре Гросман © 2017 Christo

Плаващата платформа, направена от полиетиленови кубове с висока плътност, 7 април 2018. Снимка: Волфганг Волц

множество проекти във водна среда като на­пример инсталацията „Плаващи кейове“ в езе­рото Изео в Италия (2016), „Обградени остро­ви“ в Маями (1983) и опакованият Пон Ньоф в Париж (1985). Техните водни инсталации имат универсална функция на временни „територии“ или художествени архитектурни утопии, в ос­новата на които стоят абсолютни категории като щастие и свобода.

Всеки един от проектите на Кристо и Жан-Клод е уникален. Лондонската Мастаба се отличава с особената (хибридна) урбанистично-природ­на среда, в която е създадена, a именно езерото Серпентайн и Хайд Парк в Лондон, мега-център за финанси и култура и глобален метрополис с население от над 9 000 000 души. Важна част от тази многопластова среда е нейното исто­рическо минало. Хенри VIII придобива Хайд Парк през 1536 от Уестминстърското абатство и го превръща в кралски ловен парк. По-късно Чарлз I предприема мащабно преустройство на Хайд Парк и позволява свободен достъп за посетители през 1637. Органична част от материята на Хайд Парк са именно милионите му посетители, кои­то ще имат безплатен достъп до Лондонската Мастаба през лятото на 2018.

Временната скулптура представя модел на абсолютна глобализация и динамика в мо­мент на политическа и икономическа несигур­ност поради излизането на Великобритания от Европейския съюз и необходимостта от създаването на нова глобална търговска по­литика. В множество интервюта Кристо и Жан-Клод споделят, че техните произведения