Изложбата има за цел да изследва и да даде нова перспектива върху историята и символиката на барелите като материал, използван от двойката, известна най-вече с проекти, състоящи се в опаковането на големи обекти като например опаковането на Райхстага в Берлин през 1995. Изложбата представя скулптури, чертежи, колажи, скици и фотографии, обхващащи 60 години от творчеството на Кристо и Жан-Клод, включително тяхната първа временна инсталация, представена на пристанището в Кьолн, Германия през 1961, както и нереализирани проекти на места като Суецкия канал (1967) и Музея за модерно изкуство МоМа в Ню Йорк (1968).
Взаимодействието между фундаментални природни елементи като вода и земя стоят в основата на водните проекти на двойката. Произведенията им, чрез чистота и хармоничност на архитектурната и художествена форма, търсят и генерират естественото и ирационално взаимодействие между човека и природата. Кристо и Жан-Клод са реализирали

Снимка от птичи поглед на плаващата платформа и стоманената рамка (околните работни платформи ще бъдат премахнати след като скулптурата е поставена), 23 април 2018. Снимка: Волфганг Волц

Кристо. Мастаба (проект за Лондон, Хайд парк, езерото Сърпънтайн), 2017, рисунка от две части, 77.5 x 66.7 cм и 77.5 x 30.5 cм, молив, креда, пастел, емайл боя, ръчно изписани технически данни, карта върху паус и лепенка. Снимка: Андре Гросман © 2017 Christo

Плаващата платформа, направена от полиетиленови кубове с висока плътност, 7 април 2018. Снимка: Волфганг Волц
множество проекти във водна среда като например инсталацията „Плаващи кейове“ в езерото Изео в Италия (2016), „Обградени острови“ в Маями (1983) и опакованият Пон Ньоф в Париж (1985). Техните водни инсталации имат универсална функция на временни „територии“ или художествени архитектурни утопии, в основата на които стоят абсолютни категории като щастие и свобода.
Всеки един от проектите на Кристо и Жан-Клод е уникален. Лондонската Мастаба се отличава с особената (хибридна) урбанистично-природна среда, в която е създадена, a именно езерото Серпентайн и Хайд Парк в Лондон, мега-център за финанси и култура и глобален метрополис с население от над 9 000 000 души. Важна част от тази многопластова среда е нейното историческо минало. Хенри VIII придобива Хайд Парк през 1536 от Уестминстърското абатство и го превръща в кралски ловен парк. По-късно Чарлз I предприема мащабно преустройство на Хайд Парк и позволява свободен достъп за посетители през 1637. Органична част от материята на Хайд Парк са именно милионите му посетители, които ще имат безплатен достъп до Лондонската Мастаба през лятото на 2018.
Временната скулптура представя модел на абсолютна глобализация и динамика в момент на политическа и икономическа несигурност поради излизането на Великобритания от Европейския съюз и необходимостта от създаването на нова глобална търговска политика. В множество интервюта Кристо и Жан-Клод споделят, че техните произведения