Шутовете отдавна не са духовни близнаци на краля, каквато е била тяхната роля; никой не иска да бъде отъждествяван с тях; срещаме ги по карнавалите и в драматургията на Шекспир. Липсва ни Пьотър Дорофеевич (Ян Лакоста), прочутият шут на цар Петър I. Вероятно защо­то нямаме цар. А може би въпреки това…

***

Арецо е град в Италия, съвсем близо до Флоренция. Тук е крепостта на Медичите, тук е къщата на Джорджо Вазари, тук е къщата на Франческо Пе­трарка, тук е къщата–музей „Иван Бруски“, тук е погребан Гуидо д’Арецо, известен също така и като Гуидо Аретинус, Гуидо Аретино, Гуидо Мона­ко (така е изписан и на статуята). В Арецо Гуидо поставя началото на образеца на петолинието – четири успоредни линии, всяка от които съот­ветства на определен тон, отбелязан в начало­то ù с буква. Върху линиите и между тях поставя невмите, които вече много по -точно посочват височината на тоновете. С течение на времето невмите се трансформират в квадратни ноти, които впоследствие придобиват днешната си овална форма. За да може мелодията да бъде за­помнена, той въвежда последователността от шест степени (хексакорд) и обозначава всяка една от тях със сричка. Сричките ut, re, mi, fa, sol, la са взети от началните срички от първите шест стиха на химн за свети Йоан Кръстител, в който певците молят да бъдат запазени гласовете им.

UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes
По-късно към тях се добавя и обозначението на тона „си“ (то се получава от първата сричка в седмия стих Sancte Ioannes), а ut се заменя с по -благозвучното „до“.
Micrologus се нарича този трактат. Написан е през 1026 г.
***
Но Гуидо е автор и на още нещо – така нареченета Guidonian hand – така певците са се учили да пеят.

Хиромантията от своя страна е „гле­дането“ на ръка – вероятно идва от Индия, древен Ки­тай, Тибет, а също така и Египет. Аристотел пък смятал, че дланта е главен орган на тялото и предал на свой ученик как да разгадава чер­тите на дланта. Юлий Цезар често преценявал хората по вида на дланите им…

Днес ние се ръку­ваме в знак на уважение, при среща и запознан­ство, почти не гледаме в дланта на другия, нито учим музика по този начин, но спазваме някакви правила в общуването, наречено игра.

Валентин Стойчев през 1995 направи една сте­на, наречена „199 стъпки към успеха“. Намира се до театър 199, който днес носи неговото име. Там нашите бележити актьори оставят отпечатъ­ци от дланите си. Водещата тема в този брой на АРТизанин е наречен СЦЕНА. Подайте ни ръка!

Имаме нужда!

***

И не забравяйте – „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“ (Уилиям Шекспир, „Както ви харесва“ (As You like It), 1600г.)

Игор Марковски