Шутовете отдавна не са духовни близнаци на краля, каквато е била тяхната роля; никой не иска да бъде отъждествяван с тях; срещаме ги по карнавалите и в драматургията на Шекспир. Липсва ни Пьотър Дорофеевич (Ян Лакоста), прочутият шут на цар Петър I. Вероятно защото нямаме цар. А може би въпреки това…
***
Арецо е град в Италия, съвсем близо до Флоренция. Тук е крепостта на Медичите, тук е къщата на Джорджо Вазари, тук е къщата на Франческо Петрарка, тук е къщата–музей „Иван Бруски“, тук е погребан Гуидо д’Арецо, известен също така и като Гуидо Аретинус, Гуидо Аретино, Гуидо Монако (така е изписан и на статуята). В Арецо Гуидо поставя началото на образеца на петолинието – четири успоредни линии, всяка от които съответства на определен тон, отбелязан в началото ù с буква. Върху линиите и между тях поставя невмите, които вече много по -точно посочват височината на тоновете. С течение на времето невмите се трансформират в квадратни ноти, които впоследствие придобиват днешната си овална форма. За да може мелодията да бъде запомнена, той въвежда последователността от шест степени (хексакорд) и обозначава всяка една от тях със сричка. Сричките ut, re, mi, fa, sol, la са взети от началните срички от първите шест стиха на химн за свети Йоан Кръстител, в който певците молят да бъдат запазени гласовете им.
UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes
По-късно към тях се добавя и обозначението на тона „си“ (то се получава от първата сричка в седмия стих Sancte Ioannes), а ut се заменя с по -благозвучното „до“.
Micrologus се нарича този трактат. Написан е през 1026 г.
***
Но Гуидо е автор и на още нещо – така нареченета Guidonian hand – така певците са се учили да пеят.
Хиромантията от своя страна е „гледането“ на ръка – вероятно идва от Индия, древен Китай, Тибет, а също така и Египет. Аристотел пък смятал, че дланта е главен орган на тялото и предал на свой ученик как да разгадава чертите на дланта. Юлий Цезар често преценявал хората по вида на дланите им…
Днес ние се ръкуваме в знак на уважение, при среща и запознанство, почти не гледаме в дланта на другия, нито учим музика по този начин, но спазваме някакви правила в общуването, наречено игра.
Валентин Стойчев през 1995 направи една стена, наречена „199 стъпки към успеха“. Намира се до театър 199, който днес носи неговото име. Там нашите бележити актьори оставят отпечатъци от дланите си. Водещата тема в този брой на АРТизанин е наречен СЦЕНА. Подайте ни ръка!
Имаме нужда!
***
И не забравяйте – „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“ (Уилиям Шекспир, „Както ви харесва“ (As You like It), 1600г.)
Игор Марковски