Васил Димитров/Цар Борис III в „ Сами сред вълци” по
Павел Вежинов, тв сериал, реж. Зако Хеския

Васил Димитров/Кръстан във „Всяка есенна вечер” от
Иван Пейчев, реж. Юлия Огнянова, ДТ- Бургас, 1958

чуваемото говорене е помпозно, значи неис­крено и фалшиво, че камерите обичат непро­фесионалното говорене. Това се внушава на някои лековерни млади актьори от самозвани „школи“ и „специалисти“. А добрият актьор всъщност може да се трансформира, според това пред камера ли е или на сцена. И още – да съобрази къде е камерата (и една ли е), каква е дистанцията между него и техниката. Или – на камерна сцена ли е или на стадион, или в ня­кое друго неконвенционално пространство. Добрият актьор!

  1. Защо пукат коленете на българския театър като се изправя?

– За да са в добра професионална форма, всички изку­ства имат своите тренировъчни програми. Всеки ден отделят по няколко часа за упраж­нения. А какво правим ние, артистите, извън репетициите и представленията, за да бъ­дем годни за професията, която сме избрали? Разтоварваме се „в приятна компания“, пред чаша водка мъдруваме около великите плано­ве, с които никога няма да се заемем. В този смисъл всички сме в някаква степен дилетан­ти. И се успокояваме, че професионализмът е мръсна дума, убиец на „свещената“ (по-често измамна) спонтанност.

  1. Защо жълтее българският театър?

– Всеки вид театър си намира точните хора (актьо­ри и публика). „Булеварден“ театър винаги ще има. Публиката е свободна да избира, актьорът също е длъжен да избира. Тъжно става, когато не сме наясно със себе си. На плажа не се ходи със смокинг.

12. Четирите години обучение по актьорско майстор­ство не са ли прекалено много? През това време сту­дентите остаряват, а като се качат на професионална сцена гледаме увехнали Ромео и Жулиета.