Напредъкът в тази сфера ни кара да видим себе си в свят близък до научната фан­тастика, във време-пространство, разположено между реалност и фикция.

Швейцарският фотограф Матийо Гафсу си поставя за цел да открие различни форми на тран­схуманизъм в проекта Н+. В него екзоскелетите променят смисъла на думата „неработоспособ­ност“, криогенетиката преоткрива понятията „вечен живот“ и „временна смърт“. В изложбата са включени фотографии и текстове, документира­щи различни научни достижения: фосфоресцираща мишка, колективни програми за колонизиране на Марс.

Нийл Харбисон счита себе за киборг. Той страда от ахроматопсия, рядка форма на цветна слепота и в скалпа му има имплантирана протеза Eyeborg, която усеща цветовете и ги превръща в звукови вълни. Харбисън пледира за насърчаване на човешката креативност, но се дистанцира от трансхуманизма, смятайки го за твърде комерсиален и заклещен в стереотипи. Неговите възгледи са по-скоро на артист, отколкото на последовател на научните технологии. Той е горд да бъде първият човек с протеза на паспортната си снимка. Мюнхен, 15 юли 2015. От серията H+. © Matthieu Gafsou/Galerie C and MAPS

Изглед от изложбата H+ на Матийо Гафсу, Maison des peintres, © Надежда Павлова

Being Human е заглавието на изложбата с фо­тографии на Уилям Уегман, американски артист с разнопосочни таланти, които се съпротивляват на всякакви определения. През седемдесетте го­дини той открива в големите полароидни плаки идеалното изразно средство, което му позволява спонтанност и полезни артистични „инциден­ти“. Светът на Уегман се върти около кучетата му…, но дали става дума само за кучета? Авторът загатва, че тези персонажи сме ние, а ние сме те: домакиня, астронавт, свещеник, адвокат, фер­мер. Някои позират гордо и уверено, други изра­зяват съмнения или уязвимост: това е да бъдеш човек.

AMERICA GREAT AGAIN!

„Въпреки че в речите си сегашният лидер на САЩ агитира за дистанциране, фестивалът предлага един страничен поглед като доказателство, че водещата све­товната сила дължи част от своя имидж на чужденци.“ Думите са на Сам Стурдзе, директор на Les Rencontres d’Arles.

Швейцарецът Робърт Франк, французинът Реймон Депардон, британецът Пол Греам и палес­тинецът Тайсир Батниджи представят погледа на няколко поколения фотографи към Америка.

„Лудото усещане за Америка, когато слънцето жарко напича улиците, а музиката долита от някой джубокс или близко погребение, това е атмосферата, която улавя Ро­бърт Франк в своите изключителни фотографии, правени по време на неговото пътуване из четиридесет и осем щата със стара, овехтяла кола…“ Така започва предговорът на Джак Керуак към второто издание на леген­дарната книга The Americans на швейцарския фо­тограф Робърт Франк. Тя е акцент в ретроспек­тивната му изложба Sidelines в Espace Van Gogh.

Докато пътува из Америка, Робърт Франк снима близо 700 фотографски филма. Проявява някои от тях на място и прави контактни копия, които му служат за основа при финалната селекция за книгата „The Americans“, в която са включени 83 снимки. „Рядко разговарях с хората, който снимах. По онова време хората не бяха толкова подозрителни към камерата, както днес. Ако снимаш някой непознат, той най-много да се обърне и да каже: „Ти комунист ли?“. Комунистът беше врагът по онова време‘‘, разказва Робърт Франк. © Робърт Франк, New York City, 1951-55. © Collection Fotostiftung Schweiz, Winterthur.

Книгата е източник на вдъхновение за поколения фотографи, изследователи и куратори. За първи път се появява гледна точка, която радикално къса с естетиката на следвоенния хуманизъм. С Франк фотографията влиза в нова ера и бийт поколение­