Изложбите, често продуцирани специално за фестивала, се показват в различни исторически и индустриални пространства. Някои от най-из­вестните автори днес са забелязани за първи път по време на срещите в Арл.

Традиционно основните изложби се показват в халета на френската железопътна компания SNCF, строени в средата на XIX век и затворени през 1984 година.

През 2014 швейцарската фондация „Лума“, която традиционно си партнира с фестивала, стартира мащабния проект „Лума Арл“, като придобива територията и започва преустрой­ство на халетата. На тяхно място се извисява екстравагантна сграда на архитекта Франк Гери, която драстично контрастира със средновеков­ния пейзаж на града.

Кулата на Франк Гери и част от реновираните железопътни халета, Фондация Лума, Арл, 2018 ©Никола Михов

„Шейсетметровата кула с метален екстериор блести в златисто и отразява залязващото слънце. Фар на новия Арл – това е домът на фондация „Лума“, основана от Мая Хофман – мултимилиардер, колекционер на съвременно изкуство и наследник на фармацевтичната компания La Roche. Със своите 30 000 квадратни метра изложбена площ за съвременно изкуство центърът цели да привлече световните артсреди. На езика на всички стои незададе­ният въпрос: къде е фотографията в този гламурен нов свят?“– това пише американският журналист Шон О‘Хаган.

Фотографските срещи в Арл оцеляват неза­висимо от променените обстоятелства. Новият директор на фестивала Сам Стурдзе, наследник на Франсоа Ебел, е принуден да балансира между натиска на капитала и идеалите на фестивала. Въпреки стремежа на фондация „Лума“ да пред­ставя проекта като обстоятелство, което няма да промени структурата на събитието, знаците са вече налице.

Изложбата на Гилбърт и Джордж: Тhe Great Exhibition (1971–2016), част от асоциираната про­грама на фестивала, кани посетителите в едно

Изглед от Гилбърт и Джордж: Тhe Great Exhibition (1971-2016), Parc des Ateliers, Фондация Лума, Арл, 2018 ©Надежда Павлова

от луксозно реновираните халета, но срещу до­пълнителна такса към фестивалния билет. В съ­щото време изложби, включени в официалната програма, са разположени в полуизоставени сгра­ди, преустроени в галерии. Трудно е да не разче­теш метафората. Дали това ще се промени, ко­

Изглед от Гилбърт и Джордж: Тhe Great Exhibition (1971-2016), Parc des Ateliers, Фондация Лума, Арл, 2018 ©Никола Михов

гато „Лума“ завършат своя проект на стойност над 100 млн. евро, което трябваше да се случи до лятото на 2018?

Докато чакат завършването на проекта, организаторите на Les Rencontres d‘Arles обръ­щат поглед към странни и импровизирани прос­транства. Фотографията се развива паралелно с медиите и технологиите и се приспособява към интересите на съвременната публиката. Раз­личните локации: параклиси, индустриални прос­транства, абатство, училище, супермаркет,

Супермаркет Monoprix, локация на фестивала, ©Никола Михов

сближават публика и автори и скъсяват дистан­цията между изложбено пространство и зрители. Точно тези необичайни, притискащи и често за­душни пространства предизвикват кураторите да ги използват като част от концепцията при подреждането на изложбите. И докато фондация „Лума“ очаква изисканата си публика, а стъпките на самотните посетители отекват в празните ù зали, импровизираните пространства на фести­вала привличат тълпи от посетители.

АUGMENTED HUMANITY

Дървена конструк­ция с остри ъгли повеж­да към схлупено, задушно пространство, в което е подредена изложбата Midnight at the Crossroads на испанката Кристи­на де Мидел и бразилеца Бруно Мораис. Пътуване