ЛА ЛА АРТ ИЛИ КУЛТУРНАТА СТОЛИЦА НА ДИВИЯ ЗАПАД!

ледах изложбата му в затвора „Алкатраз“ през 2014 и там една негова работа ме раздуса здрава­та. Сега той има соло изложба тук в съвсем нов огромен музей за съвременно изкуство. Частен, собственост на Пол и Маурис Марчиано Арт Фа­ундейшън /31/. Слънчогледовите семена. Натрошен старинен порцелан. И изпълнени в технологията на традиционите китайски хвърчила фигури от китайския зодиак, подредени в лодка като аф­рикански имигранти на път за Европа. Над тях летят други митични китайски същества – те са готини. Изложбата по грандомански начин, на който само братята китайци /32/ са способни, заема целия огромен първи етаж, но нещо този път като цяло Ай Вей Вей не ме грабна /33/. Също­то мога да кажа и за изложбата на Кусама /34/ Яйои, която е на третия етаж и, съпоставена с тази на Ай Вей Вей, е по японски скромна. И въпреки, че за разлика от г-н Ай, госпожа Кусама е овладяла пространството, което е много по-малко, нещо ми е чоглаво. Може би подходих с прекомерно го­леми очаквания, не знам. Не, че не е гот, но тикви­те ù са ми по-любими. Или може би и те на снимка са по-добри отколкото на живо! Но кой ме пита мен?! Тук, в пространството на Кусама, посети­телите са неудържими и пада голямо щракане и всъщност никой не гледа изкуството. То не бяха селфита, то не бяха чупки в кръста! Даже хора­та идват специално облечени в дрехи на червени точки и чакат на опашка! Ако отворите профила на Марчиано в Инстаграм /35/, ще разберете за какво говоря. Това е то да си звезда!

Тук в ЛА наблюдавам как в повечето галерии имат по някой сръчен руснак или китаец, но дру­гите страни от Формър Ийстърн Блок отсъст­ват. Подобно беше положението и на „Феликс“, и на „Фрийз“. На „Феликс“ имаше един много го­тин кубинец, преставен от галерия „Никодим“. На „Фрийз“ – един бразилец. (виж ил. 14!) Руски га­лерии нямаше. Даша Жукова не дойде. А китай­ци – много, но те имат диаспора по цял свят. Е, „Спринг Брейк“ се отсрамиха – там имаше един сърбин Филип Костич. Ово йе, брате, положение­то! В овой Дикой Запад – сал йедин 36/  югоизточ­ноевропски уметник, кой да църта и да шлапя со цървули, обаче и той израснал в ЛА. Защо така? Много, ама много на бързо ще зачекна въпроса така, както аз го виждам. Имам две обяснения: едното – дискриминация; другото – източноев­ропейските художници са калпави и не стават и за чеп на каца със зеле. Мисля, че и в двете има малко истина, но по-важно е как ще разгледаме ситуацията: позитивно или негативно! А аз сега се уча да съм по американски позитивен! „Брей – ще кажете, – ама много си ербап, бе!“ Ами да, що не?! Тук в ЛА се сетих за онзи стар виц, в който пратили двама представители на обувни заводи на пазарно проучване в Африка. Първият разсъж­дава прагматично и реалистично, но вторият е визионер и това са хората, които движат света напред. Тези хора са способни да убедят боси и бедни хора да си купят обувки. Вас не ви ли убе­диха да си купите смартфон? А трябва ли ви? Ама честно! Добре ще приемем, че на вас НАИСТИНА ви трябва, но вижте колко от вашите познати нямат с какво да си платят тока, ама телефонът им е за 2000 лв. Е, значи е въпрос на убеждаване /37/. Добър галерист, добър куратор и един добър мар­кетолог заедно могат да направят от всекиго из­вестен художник. От първия срещнат на улицата ще направят художник. Ама не можел бил да рису­ва – ще му наемат асистенти! Ама идеи бил нямал – ще седнат всички заедно и ще измислят или ще разгледат няколко каталога! Ако са умни ще на­правят и двете. А ако е все пак е и добър художник – това е в плюс! Така че аз виждам ситуацията в положителна светлина!

Спирам, да пия малко вода, че ми пресъхна ус­тата!

Връщам се в ЕСМоА, където изложбата е за­бележителна и с друго: има двама източноевро­пейци участници. Двама едновременно! Другият източноевропеец е Йоана Урма от съседна Ру­мъния. (виж ил. 15!) Тя е направила звукова инста­лация, в която нейният глас и компютърно ге­нериран мъжки глас изреждат съдържанието на продуктите, които е купила. Едни слушалки само, а какво пространство създават! Част от съща­та изложба е и видеото на Стефани Сърли, която влиза в еротично-поетично съприкосновение с редица плодове. (виж ил. 16!) А на вернисажа с Йоа­на Урма разговаряхме относно липса на източно­европейски художници по артфорумите. Покрай това ù разказах за Филип Костич. Филип прави интерактивни инсталации с добавена реалност и социално послание. Това, което той представи на „Спринг Брейк Арт Шоу“, беше подобна инстала­ция (виж ил. 17!), изследваща начина, по който ма­чизмът заема място в американските уестърни от 60–70 години на ХХ век. Човек слага специални­те очила и се озовава в уестърн, изцяло генериран от Костич и може да вземе дейно участие в него. (виж ил. 18!).