ЛА ЛА АРТ ИЛИ КУЛТУРНАТА СТОЛИЦА НА ДИВИЯ ЗАПАД!

Галерия „Брус Люри“ – фотографии с изрязани лица. Влизат три възрастни жени и шумно заго­варят собственика. Няма как да не чуя, че имат галерия в Ню Йорк и са дошли за „Фрийз“ и разглеж­дат местната сцена. Видимо зарадван, собстве­никът г-н Люри не по-малко гръмко обявява, че е роден и израснал на 6-а улица в Манхатън. „Ит‘ц ма‘ таун, ма-адъм!“ Оставям ги да си припомнят детството.

Следва изложбена площ, принадлежаща на „18 Стрийт Арт Център“, който е базиран в Санта Моника. Затворено. „Ще отворят половин час преди 4 ПиеМ.“ – обяснява ми симпатичен въз­растен мъж, който е седнал на стълбите и чака да стане 15:30. Пита ме знам ли къде се намира „Ейтийнф Стрийт Арт Сентър“. „Ходих там за 30-годишнината, сър! Имаше концерт. Продаваха такос. Ателиетата бяха отворени за посещение. Повечето неща ми се видяха много наивни. Впе­чатление ми направиха само фотографиите на една възрастна норвежка Карлсон Риксон и Дан Куонг, и двамата са пърформанс-артисти. Г-н Ку­онг също така режисира експериментални пиеси. В момента върви негова постановка в Малкото Токио. „18 Стрийт Арт Сентър“ е скупчване на ателиета (над 50), които се наемат от местни художници на символични цени или идват на рези­дентни програми /28/. Артцентър подобен на нашия „Вулкан /29/“, който ако беше оцелял, щеше да е на 44 години.“ „О, ти си добре информиран!“ казва ми възрастният мъж.

Във „Вон Линтел“ и „Блум & По“ сменят експо­зицията. Във „Вон Линтел“ галеристката е мно- о-ого висока и красива, вероятно е дъщерята на собственичката.

В „Луис Де Хесус“ също сменят експозицията, но тук се заприказвам с галеристката, която не е толкова висока, но също е много красива. Раз­питваме къде съм ходил и какво съм видял. Споме­навам, че ще хода да видя „Феликс“ и „Фрийз“. „А знаеш ли, че има трети артфеър: „Спринг Брейк Арт Шоу“?“ Така разбрах за „Спринг Брейк“. Накрая ме връща от вратата, за да ме покани на откри­ването.

След няколко дни, след като съм разгледал „Фрийз“, който се провежда в Парамаунт Пик­чърс Студиос, се спускам пеш от там до Кълвър сити. Ако отстраним няколко изключения, из­ложбата „Пречупване“ в галерия „Луис де Хесус“ е много по-добра от видяното на „Фрийз“. (виж ил. 11!) Крис Енгман работи с пространството като изразно средство. Семпли, но въздействащи ин­сталации, които „вписват“ дадена фотография в конкретно пространство. Работите му като далечен тътен напомнят творбите на българ­ския художник Венцеслав Костов, който прави (преди повече от 20 и няколко години) рисунки на сгради като отражения върху земята пред са­мите тях. Самият Венцеслав Костов е починал преди 15-ина години, мисля, живеещ в забвение. Все такива едни подобни един на друг паралели с родината ми идват в главата. Защо ли? Но нещо ме тика отвътре и аз нямам избор: ще разкажа и за изложбата в музея ЕСМоА. Изложбата се каз­ва „Яж“ /30/. Кураторът Бернхард Зюнкелер (виж ил. 12!) си е поставил за цел да направи исторически преглед на това как художниците отразяват в работата си темата за храната. Изложбата за­почва с древногръцка кана, китайска купичка за ориз и керамичен съд от Южна Америка и трите на повече от 2000 години. Минава през Ренесанса с Албрехт Дюрер, после малки холандци и до наши дни: включени са работи на Джаспър Джоунс, Анди Уорхол, Роберт Раушенбърг и Ай Вей Вей. (виж ил. 13!) Разбира се, има и много други местни художни­ци, известни тук в ЛА, но Ай Вей Вей е единстве­ният от участниците, който ме е просълзявал.