- Дана Уийзър, детайл от творба. Изложба „Ако тук имаше тигри“. 5 януари – 23 февруари 2019, галерия Уолтър Масийл, Лос Анджелис. Снимка: Нено Белчев (www.nenobel.net)
- Художникът Крис Енгман на откриването на своята изложба „Пречупване“ в галерия „Луис де Хесус“. Снимка: Нено Белчев (www.nenobel.net). С любезното съдействие на Крис Енгман и галерия „Луис де Хесус“
Може Лос Анджелис все още да не е намерил себе си, може би имитира Ню Йорк, както твърдят някои, но така или иначе в ЛА имат какво да покажат на света. Вече споменах за Бил Виола и Пол Мак Карти. Веднага ще ми кажете, че последните години в София имало раздвижване /25/. А в останалите градове?! Мъртвило. Да, в София има раздвижване, но преди това… няколко поколения са силно недооценени. БГ-колежка ми беше споменала, че системата работела като изчакваш старото поколение да отстъпи своето място. Ще ми се това да се опита да го обясни на някой млад художник тук в ЛА или в Сан Франциско! И на мен също тази идея за йерархия в изкуството ми е противна! Особено на възрастов признак.
Не знам как става така, уж за Лос Анджелис говоря, пък все за България го извъртам накрая. Може би защото на мен България ми е болката, не – Лос Анджелис!
Обратно в ЛА, този път в Западен Холивуд:
В „Матю Браун“ представят Кентура Дейвис. Монографии. Портрети на хора от преградията, направени чрез многократно нанасяне на печати върху платното. Веднага пак се сещам за български художник: Пенка Минчева. Темите, които занимават изброените художници не са толкова различни, но отново отношението към тях е различно. (виж ил. 7!) Пример: наскоро в „Брот“ /26/ Кентура взе участие в „Черна мощ“, изложба на афроамерикански автори, а Пепи се премести в Берлин.
Прескачам „Московиц Бейз“ с Кайли Уайт.
„КейПи Проджектс“: преставят Вивиан Маер и Джон Броути. Вивиан Маер вече всички я знаят, само тя не го знае! Страхотни фотографии от американската мис ван Гог! Двамата са коренно различни, не знам как са решили да ги показват заедно. Гледам картините на Броути, сещам се за цитат от Радой Ралин /27/. (виж ил. 8 и 9!)
В Кълвър сити също има скупчване на около 20–30 галерии. Заслужава си! Влизам в галерия „Сузане Виелметер“. Единственият, който ми се усмихва, е тъмнокожият чистач. Галерията е страхотна като пространство. Имат филиали на много места по света. Участваха и на „Фрийз“, и на „Феликс“. Тук постоянно звънят телефони и някой тича на някъде. Начинът, по който работят с художници, очевидно е сложен процес, обвит в конфиденциалност. Текущата изложба, освен с големи формати, с друго не впечатлява.
Прескачам галерия „Финкспейс Проджектс“.
В галерия „Копейкин“ показват фотографии, на които хората старателно са изрязани. После ще го видя в още две галерии. Не го намирам за оригинално – практикува се откакто има фотография.
Следва галерия „Зевитас Маркус“. Показват художничката Рона Пондик. СТРАХОТНО! Скулптури от оцветени полупрозрачни смоли. Въобще не се сетих да снимам. Онемях. Нещата са въздействащи. Карат те да се замислиш. Не ми се тръгва, но имам да обхождам още доста галерии и разговарям с галеристите набързо и си „бегам“.
/25/ Самата дума „раздвижване“ означава, че първоначално дълго време не си се движил и сега изведнъж си решил да го направиш, защото ако не го направиш, ще се схванеш.
/26/ Друг съвсем нов частен музей за съвременно изкуство в ЛА, намира се срещу МоКА, точно до Дисни Мюзик Консерт Хол.
/27/ „Прабългарин и славянка, срещнали се на полянка…“