ЛА ЛА АРТ ИЛИ КУЛТУРНАТА СТОЛИЦА НА ДИВИЯ ЗАПАД!

си правят изложбите; не работят с галерии, а как аз ще успея за 2 месеца да намеря галерия, с която да работя… Обаче боря по мой си начин живота – НЕПРАВИЛНО ПРАВЯ НЕЩАТА И ОСВЕН ТОВА ГО ЗНАМ. Ама нямало било смисъл… О-о-о, то, пък вие като ги правите правилно, все едно има!? Всички на едно място отиваме, ей!, кой на „Тополите“, кой на „Ингълууд“, кой на „Пер Лашез“/12/! Както казах на едно и също място.

Извинявайте за разсейването! Дори ако се срещнете със собственика: той също ви обяснява, че не взема решенията сам, че се консултира с кура­торите, съобразява се с политиката на галерията и т.н. Всичко това много възпитано, бавно и вни­мателно като на малко дете, защото художници­те сме непораснали деца. От юноши и деца се пра­вят най-големите пари в шоубизнеса. А това тук е шоубизнес. Холивуд! Е, кажете ми, че Джеф Кунс не е попзвезда! Или че Анди Уорхол! Те и двамата са от Ню Йорк, но тук казват, че Лос Анджелис е на път да измести Ню Йорк от трона Мека на изкуството. Не знам доколко е вярно, но тук със сигурност е Ме­ката на киното! Или поне така го рекламират. Зна­ете какво беше казал някой от легендарните аме­рикански бизнесмени за рекламата. Е, значи, викаш, крещиш, колкото може по-силно, че си най-добрият и хората ти вярват. Густо, майна, Холивуд! Медии­те повече се интересуват дали Анджелина Джоли е била на откриването на „Фрийз“ и с какъв тоалет, отколкото кои художници са представени, защо­то госпожица Джоли продава. Продават и другите като нея. Те са като цар Мидас – каквото докос­нат го превръщат в злато. Да не им попадаш в ръ­чичките! Знаменитости с подобни ръчички имаше и на „Фрийз“, и на „Феликс“ и за моя изненада и на „Спринг Брейк Арт Шоу“, което е подобен панаир, но е по-хипарски, там се събират пространства, движени от художници. Там е по-интересно. Хора­та, които излагаха там, ми казаха: „Ние тук прода­ваме изкуството на утрешния ден, изкуството на бъдещето!“ И беше си така. Амин! Алилуя! „Спринг брейк“ може да се преведе като „про­летна ваканция“ и въпреки че пролетта и ва­канцията са още далеч, според мен, логиката е трите панаира за визуално изкуство да се случат нарочно едновременно, защото големите купува­чи идват от цял свят само за 3–4 дни. Това е то да си на точното място в точното време, но никой не ти казва, че трябва да си там и с правилните хора. А това е много важно /13/! Ъхъм.

За междурасовите, междуетническите, меж­дуполовите и еднополовите взаимоотношения и тяхното многообразие няма да пиша, защото е встрани от моята и без това доста обширна тема, а пък аз трябва да я прецапам надве-натри и дори още не съм подхванал. А галериите, въз­произвеждайки това многообразие, придобиват всякакви формати: за първи път тук виждам та­кива, които излагат само художници с ментални увреждания и тук в ЛА те са много. Има също га­лерии, представящи само стрийт-арт, обаче не са много. А това, което показват, отдавна е обязде­но от пазара.

Още по темата стрийт-арт – гледах соло-из­ложба на Инвейдър в Белия Куб /14/. Та, впечатлява­що! Гот, но до там! Послание – никакво! Празно /15/. А всъщност, според мен, Инвейдър е един от малко­то добри примери за стрийт-арт. Харесвам негова­та интерпретация на 8-битовите картинки от 80-те, но не е художник, който като ток да те раздруса и да ти настръхне косата. Банкси няма да го коментирам – много е мелодраматичен.

О-о-о-о, сетих се за Джей Ар, парижкото момче на стрийт-изкуството: ето, той има проек­ти, от които настръхваш! Значи можело!

Продължавам по темата. Днес в галерия на бул. „Холивуд“ собственикът ми каза: „Всички мои ху­дожници са страхотни хора с драматични житей­ски съдби, само тази тук е бич /16/, защото тя много пътува /17/  и се мисли за голяма работа, но е стра­хотен художник /18/!“ (виж ил. 1 и 2!) Не издържах, ей! За моя изненада не ме изгони, даже си поговорихме за това, че познавал известна българска актри­са, която работела в Холивуд и която той канел /19/  на откриванията, защото привличала много хора. М?! Приятен и разтропан човек, но не е „моята“ галерия. Сбогувахме се. Тръгнах на юг по „Хайланд“ булевард и „открих“ още две галерии. Другите га­лерии от каталога не ги „открих“ и се спуснах към Западен Холивуд пеш. Там видях още 3–4 и за цял ден успях да обиколя едва 6–7 от около 52–58 гале­рии в Холивуд. Днес никъде не видях видео-арт. Не че няма, но не се набива на очи. Явно видео-артът е трудно продаваем, макар че тук има хора, които продават видеа, но обикновенно са звезди. Бил Ви­