ЛА ЛА АРТ ИЛИ КУЛТУРНАТА СТОЛИЦА НА ДИВИЯ ЗАПАД!

Завършавам изненадващо с обещаното още в началото посещение в галерията /42/, нами­раща се на „Мейпъл“ авеню № 1206. Там показват интересна художничка от Израел, но мно­го повече съм впечатлен от галерийното депо, до което собственникът ми предоста­вя достъп /43/. После разговарям с него, питам го как решава кои художници ще изложи в гале­рията си. Той се усмихва: „По­вечето ги познавам отдавна. Срещам ги по откривания на изложби в музеи и галерии, раз­говарям с тях, опознавам ги. Но понякога се случва просто да видя дадена творба и да не мога да спра да мисля за нея. Обзема ме някакво натрапчиво чув­ство, че искам да я видя в моя­та галерия и тогава търся на­чин да се свържа с художника и да го поканя.“ Обсесия. Човекът има страст! Разказва ми как е намерил пространството, в което е сега: „Имах друго прос­транство – там ми вдигнаха наема и реших да се изнеса. За­почнах да търся. Собствени­ците на тази сграда ги позна­вам от деца. Викат ми: „Ела да видиш – имаме няколко празни помещения в момента!“ Обеща­вам, ама как да ида като знам, че наемите там са по-високи от този, от който бягам. Обаче стана така, че те почти наси­ла ме докараха и след като го видях, реших, че каквото и да става това ще е галерията. И вече няколко години съм тук и не съжалявам…“ На етажа има няколко галерии. В цялата сгра­да са 7–8 или малко повече, кое­то не е много за сграда на около 15–20 етажа, ние сме на 10-ия етаж. Изгледът е невероятен. Яд ме е, че пак не съм си взел камерата. (виж ил. 28!) Искам да работя с този човек и не е за­ради изгледа!