от колкото мога да си пред­ставя. И още дълго мога да недоволствам от начина, по който електроните се завър­тат около ядрото на ато­ма, но… Ка-амон, лец туист агейн /39/! Бързо се завъртам на­зад към „Спринг Брейк“, къде­то само ще загатна за Девин Трой Стротър (виж ил. 23!) и за пънк двойката от следва­щото хале, двама съвременни художници, които са далеч от времето на пънка: зеленоко­сия Грег Хабърни и неговата приятелка Келисимоне Уейтс (виж ил. 24!). За галериите в Арт Дистрикт и Чайнатаун – друг път. Явно и разговорът за „Феликс“ ще е друг път /40/! „Феликс“ се случва в хотела легенда „Рузвелт“ под инте­ресен формат: Организато­рите наемат няколко етажа, като срещу нескромна сума предоставят на галерия по стая. Там също имаше някол­ко запомнящи се творби. А на „Спринг Брейк Арт Шоу“, едно от последните халета е наето от млада двойка, коя­то спонтанно работи като галерия „Арвиа“ във задния двор на къщата си. Тук въз­произвеждат своя двор като атмосфера, в чиято среда из­лагат творбите на свои при­ятели. (виж ил. 25!) В средата на халето има запален огън, около него са насядали младежи, един свири на ки­тара. В съпоставка „Фрийз“ е съвсем друг свят: свят на скъпи тъмни костюми. Тук има семпли бели маси, върху които задължителните „Ябълки“. Скъпо облечени асистенти кълват по клавиту­рите им. Преминават колекционери, около които пърха антураж. Наоколо завистливо се щурат и художници, които не участват или въобще хора на изкуството дошли от любопитство. Пи­там се част от кой свят искам да бъда? Дали да се бъхтя да си търся галерия, която да ме пред­ставя на подобни кичарски фо­руми, или ще си бъда все същи­ят бъхлив койот единак. Беден, но горд и независим или със сит търбух, но прикован с верига към пазарните изисквания! Лашкам се като махало между едното и другото становище, без да съм нито в едното, нито в другото положение, а сметките стоят неплатени.7

А на „Фрийз“ всъщност има и хубави творби! Аниш Капур с разтърсващото „Черно огледа­ло“ /41/, което те запраща в дебри­те на несъзнаваното. Пред него има тълпа и има защо! (виж ил. 27!) Има и други разбира се: къде по-известни, къде сега изгрява­щи автори! Аз лично се впечат­лих и от едно видео на Бил Ви­ола – „Предци“ от 2012. Пак там виждам за първи път на живо разтърсващото видео от Джон Джерард „Знамето на Запада“.

27. Посетител наблюдава творбата на Аниш Капур на арт-панаира „Фрийз“ в Парамаунт Пикчърс Студиос. Снимка Нено Белчев (www.nenobel.net)

39 “Let›s Twist Again!” („Нека се завъртим отново!“ или по-скоро „Да направим още една врътка!“) песен на Чъби Чекър. Хит през 1961 година.

40 Анцуг и колело също друг път!

41 Не съм сигурен за заглавието, но самият обект на цвят всъщност е тъмномастилен моравосин.