1. Артемиза Кларк “И онези от града, които бяха по улиците долу, стреляха по жените със стрели, които ги пронизваха, и те получаха много рани, защото златните им доспехи бяха толкова слаби“, пърформанс; курирано от Елеватор Мандейз. Изображение: с любезното съдействие на художника. Снимка: Нено Белчев (www.nenobel.net)
  1. Джейни Раск „Обичани обекти“, инсталация. Цена: $ 18500. Курирано от Сентръл Парк. С любезното съдействие на художника. Снимка: Нено Белчев (www.nenobel.net)
  1. Девин Трой Стротър „Онази 1996г. Джордан облегнат с маратонки Найк Мак’Кракън (един изненадан (Майкъл) Джордан с плоско подрязана коса, много рядък)“, 2014, скулпту­ра, акрилни и автобои върху дървен панел, 96 x 24 x 1 1/2 инча. Цена: $ 13500. Курирано от Лорън Евери-Уортман. С любезното съдействие на художника. Снимка: Нено Белчев (www. nenobel.net)

„Спринг Брейк Арт Шоу“ се случва на 8-а улица в гаражите на Амтрак. 64 халета и тук скачам направо в хале № 11Б – видеотворбата на Иън Инграм. Страхотно видео! Иън Инграм създава роботи, които „играят“ в неговите видеа. Той изследва живота на враните, после прави робот врана, предупреждаващ другите врани за появата на хора. Иън инсталира в гора охранителни камери, които засичат и подават сигнал на робота при появата на хора, а той из­пълнява предупредителния „танц“. (виж ил. 19!)

Депо № 2Б: галерия „0-0 LA“ представя Скот Лауфър. Сюжети ловни и религиозни, характерни за картини, поръчвани от аристокрацията през XVIII век, но пречупени през съвременния поглед на Лауфър. (виж ил. 20!) Подобен подход откривам и при художника Блейз, който е представен от „Джулиън Добс-Хигинсън“.

В хале № 8Б: Артемиза Кларк с пърформанс, носещ заглавието „И онези от града, които бяха по улиците долу, стреляха по жените със стре­ли, които ги пронизваха, и те получаваха много рани, защото златните им доспехи бяха толко­ва слаби“. Долавя се далечно влияние от Марина Абрамович, но творбата си е оригинална по сво­ему. (виж ил. 21!)

Искам да спра артвлака на още няколко гари, за да обясня защо правя тези уж неволни парале­ли. Гледайки творбата на Джейни Раск, не мога да не си спомня за обекти с покрития“ на Антон Терзиев, които отново са направени преди аме­риканския автор (виж ил. 22!). А галерия „Дънкан Мюлер“/38/  представя полския фотограф Богдан Дзиворски и отново се сещам за български ав­тор: Гаро Кешишан. И макар че да се сравнява е безсмислено, аз нарочно правих всички тези съ­поставки и споменах за разни български худож­ници, за да мога да направя връзка с факта, че в България имаме и изкуство, и култура, но не си ги ценим, къде поради незнание и неграмотност, къде поради липса на самочувствие!

Да, този изблик на чувства е безсмислен, но не само поради личностния характер на моите разсъждения, има и други причини: през послед­ния век зад изкуството стоят още и политиче­ски, икономически и финансови интереси. Това прави картината много по-сложна, от колкото аз я представям в 34000 знака и дори по-сложна,

38 „Дънкан Мюлер“ http://duncanmillergallery.com/ Но това вече е в „Бергамот Стейшън Арт Сентър“ https:// bergamotstation.com/, който се намира в Санта Моника. Там има друго скупчване от галерии.

  1. Келисимоне Уейтс, „Смъртоносна дрънкалка“, 2019, живопис, акрилни и латексови бои върху неопънато платно, 72 x 124 инча. Цена: $ 10000

Курирано от Сара Драйвър. С любезното съдействие на художника. Снимка: Нено Белчев (www.nenobel.net)

  1. Общ изглед от експозицията галерия „Арвиа“ в хале 31Б. С любезното съдействие на галерия „Арвиа“. Снимка: Нено Белчев (www.nenobel.net)