Автор: Нено Белчев

 Ох, знам, знам, че северняците от Сан Франциско веднага ще скокнат засегнати и ще рекат: „А, бе, дюд, к‘ва културна столица може да е еЛЕй?“

1. Линдзи Лин „Лари и Лео“ (на снимката само Лео). Цена: само Лео ($10000) двата лъва ($18000), скулптура, уникат. С любезното съдействие на галерия „Арт ин ЛА“. Снимка: Нено Белчев (www.nenobel.net)

Започвам тези впечатления отдалеч /2/ и с предупреждението, че ще пиша на езика, на който говоря, та, не очаквайте изпъстрен с професионални изрази речник. Ще се опитвам да казвам какво мисля по политически коректен начин, но без особена политическа коректност, така че ако на някого не му изнася, да слиза /3/ от влака още сега! Дрън-звън! Дрън-звън! Плийз, стей клиър – дъ доорз аре клоузинг! Есте трен ес линия де арте дел метро де Лос Анхелес!
Да се сравнява в случая, пък и въобще, е безсмислено! Защото всяко едно сравнение е направено, пречупено през призмата на личностните възприятия и разбирания, тоест то е субективно. НО! Но постоянно се улавям: „А пък у нас във Варна…“ или „А-а-а-а, Брет, скивай! Онази лелка е точно копие на галерийната директорка в моя град, само че онази е по-дебела, а тази тук е по-богата!“ и т.н. Да, ще ме улавяте в „неволни“ сравнения! Още едно уточнение: впечатленията ми са недостатъчни, за да кажа, че познавам местната артсцена. Въобще очерк за артсцената на гигаполис е задача, съпоставима с изриването на Авгиевите обори от Херакъл /4/, защото и тук има доста за изриване. Обаче има и една подробност, която ние мно-о-ого критичните европейци /5/ пропускаме: почти всеки един от тези собственици на галерии плаща 15000–20000 щатски долара наем /6/, а някои и повече и трябва до края на месеца да ги е изкарал. И човекът показва само това, което е сигурен, че ще продаде. Някои галерии затварят, веднага се отворят нови. Жи­вотът е груб!

Първите месеци ходих повече по музеи. Сега обаче правя усилия и през последните два-три месеца осъществявам професионални контакти. Тъй де, калифорникейшънът върви, та значи, оби­калям галериите, влизам и им казвам: „Здръвейти, гайз! Аз съм вашият чу‘ек, работети с мьен и шъ ви нъправя известньи!» Оп-па! Чувам ви, как си казвате: „Аха, я-ясно… абе, тоз варненски сулю съвсем е изперкал! Че то първо т‘ва така съ не пра‘и!“ Знам, че се не прави така в Европа, а пък дори и тук да се не прави така, казвам им: „Оп-па, извинети, аз съм чуждиньец и съм за малку, та не пузнавам ваш‘ти пурядки и итикет на общув‘не!“, пък и винаги съм правил нещата по мой си непра­вилен начин. И освен това вас к‘во ви бърка аз как и колко неправилно ще правя моите си неща?!

/2/ И буквално, и преносно!

/3/ Тези, които не харесват моето натър-р-ртено „Р“ и моя мек изговор на останалите звуци, също могат да слязат!

/4/ Херкулес е на латински – все едно на мен да ми кажете Нино с калифорнийско произношение. Мексиканците ми викат Нъно или Нуно, което се търпи малко повече. А тези, които ми викат Нано предполагам, че са от компюртърния бранш.

/5/ Да, трябваше да дойда в Америка, за да се почувствам европеец.

/6/ А вероятно имат и други разходи.