Европа (в България – на НБУ, бел. ред.). Ако бях роден в Англия, може би щях да съм лорд, тъй като това е почетната титла, която дава кралицата. Г-н Валенса обаче стана президент, а не крал и затова сега съм просто професор.“ Това сподели Зануси, с присъщата за високо ерудираните личности самоирония, с публиката на фестивала в специална среща с нея в Дома на киното. Безупречното му и изключително авторитетно, и в същото време добронамерено присъствие в събеседването с публиката не оставя никакво съмнение, че титлата ,,лорд“ също би му прилягала чудесно. Полският режисьор говори увлекателно, с ясна и точна мисъл. Показвайки ярко чувство за хумор, разказа, че сутринта преди срещата е посетил музей в София, а на изхода са му казали, че ако охранителната аларма се включи, значи през нея излиза музеен експонат. В крайна сметка алармата не се е включила…
Да започнем с това, че сте голям приятел на България от дълго време, още преди смяната на политическите системи. Как се променя страната ни през Вашия поглед? Как се променя обществото?
– Всичко се е променило страшно много, но все още е изминат само половината път. България е избрала западния модел за развитие на новото си общество и мисля, че това предполага много трудности по време на процеса, особено като се вземе предвид изключително комплексната история на страната и региона. Повечето държави в Централна и Източна Европа носят бремето на миналото. Това е мъчително наследство и много добре знам каква борба трябва да се води. Най-тежка е битката с корупцията, но за съжаление това са остатъчните недъзи на тоталитарния режим. Има и други, разбира се.
,,Структурата на кристала“
Въпреки това винаги ми е било много приятно тук. Имам много приятели в България. Довечера, на втората прожекция на ,,Етер“, очаквам режисьора Иван Ничев. Със сигурност ще се видя и с Георги Дюлгеров, който пък ме е запознавал с негови студенти и тези срещи винаги са ми били много ценни. Предпочитам ги пред обикновена разходка по улиците например. Обичам да общувам с хората. За съжаление моето поколение вече си заминава, имах повече приятели тук, но те си отидоха.
Посещавате филмови събития по целия свят и имате глобален поглед върху киното. Къде е българското кино на този фон?
– Забелязвам, че напоследък е доста жизнено. Филмите ви обикалят света и все по-често се удостояват, и то заслужено, с международно признание. Мисля, че се справяте добре и посоката е правилна. Пожелавам всичко най-хубаво на българското кино и неговите творци, но е много важно да не се губи инерцията. Не разваляйте постигнатото!
,,Етер“
В речта си по време на откриването на София филм фест 2019, когато Ви бе връчена Наградата на София, наблегнахте на това колко е важно Европа да бъде обединена. Изкуството и културата все още са единни в тази идея, но обикновеният човек все повече се съмнява в нея. Притеснявате ли се за бъдещето на тези ценности?
