Книгата „Ръкописът на Войнич” се съхранява в Библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“ (Beinecke Rare Book and Manuscript Library,
BRBL) Библиотеката е подарена от семейство Бейнеке на Йейлския университет през 1963 г.

През ХIV век веницианските търговци стигат и до България. Според историята те донасят по нашите земи хартията. Онази, която още във II век е из-майсторена в Китай. 600 години след тях арабите успяват да разкрият тайната и как се произвежда, а през ХII век хартията се появява и в Европа. Веницианските търговци донасят в България бомбацин – това е името на тогавашната дебела хартия…На такава хартия е написано и Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър. Османската империя не се церемони много-много с книгите и те не са тачени, изобщо да не говорим за четене.
През 1824 г на бял свят се появява „БȢква̀рь съ раз-лѝчны поȢчѐніѧ” или „Рибен буквар”, замислен в Париж, но отпечатан в Брашов, от д-р Петър Берон. Тук някъде е началото на българския книжовен език…

Дамиел и Касиел са ангели, които наблюдават хората отвисоко, „чуват” мислите им, водят си записки и ги пазят като свидетелство за човешката духовност. Дамиел и Касиел са измислени от Петер Хандке и Вим Вендерс. Двамата са сценаристи на онзи изящен филм “Криле на желанието” с оригинално заглавие “Der Himmel über Berlin” – „Небето над Берлин” (1987 г, 127 min, реж. Вим Вендерс). Ангелите в този филм предпочитат да „отсядат” в библиотеките. Дамиел (в ролята Бруно Ганц) се влюбва и става „паднал” ангел. Филмът става цветен. Книгите обаче остават с черни букви върху бяла хартия…

Петър Хандке е на 75 г пише от ученическата си възраст. Носител на множество международни награди за литература. Първият му роман се нарича „Стършелите” (1966), Хандке е на 24. Следват „Страхът на вратаря при дузпа”, „Кратко писмо за дълга раздаля”, „Левачката” и др. „Левачката” (1976) излиза и у нас през 1979 г., издателство „Народна култура”, превод Вера Андреева. Хандке е основател и все още пише и издава списание

„Манускрипте” – www.manuskripte.at/wordpress/– излиза повече от 50 години…

Ръкопис или манускрипт (на латински – manuscriptum, от латинското manus – ръка и scribo – пиша) се нарича текст написан на ръка с помощта на истинско или метално перо върху пергамент, папирус, хартия или друг подходящ материал. Преди изобретяването на книгопечатането, основният начин за разпространяването на писменото слово е ръкописът. Нашият ръкопис е АРТизанин. Пристъпваме в 2018 г с четири броя зад гърба си. Първият беше т.нар. „Нулев”, от него има само 8 копия, преди да се решим да тръгнем по реката на познанието… И се надявам да ни прочетете, а не да бъдем като ръкописа на Войнич, който е възможен за разглеждане и до ден днешен никой не го е разчел…

Вие сте на ход!

Игор Марковски