Издателите са предпазливи, когато става дума за непознат автор. Успехът в България съвсем не означава и успех извън граница. Но тогава Владислав Баяц повярва.
След „Тракийската цивилизация“ излизат на Георги Господинов „Естествен роман“, „И други истории“, „И всичко стана луна“ и „Физика на тъгата“, а предстои издаването и на „Всичките наши тела“.
Същото издателство, с течение на годините, издава книгите „Мисия Лондон“, „Ниво за напреднали“, „Черната кутия“, „Спътник на радикалния мислител“ и „Сестри Палавееви“ – І част на Алек Попов, а на Александър Секулов „Колекционерът на любовни изречения“. Издава и сборник с есета на европейски писатели, където е поместено есе на Георги Борисов. Интерес към прозата на Секулов проявява и авторитетното издателство „Креативни център“ (за учебници и детска литература) и публикува двата му детски романа – „Островът“ и „Скитникът и синовете“. В същото издателство предстои излизането „Градска география“ от Зорница Христова и Десислава Димитрова на издателство „Точица“. Невъзможно е да се говори само за българската литература в Сърбия извън контекста на взаимните контакти.
Като писател Владислав Баяц винаги се е интересувал от Балканите, още по време на следването си. Изучавал е гръцката литература и култура, после римската и преминавал към съвремието им – „Така от тракийците преминах към българите. През 90-те често идвах в България. За мен площад „Славейков“ по това време беше дословно и символично центърът на българската литература. Там се намираше и литературната агенция „АНА-София“ (към агенцията Андрю Нюрнберг), която водеше Ана Друмева. Сътрудничеството между двете фирми продължава и до днес. Дъщеря ù Мира продължава със същата прилежност да води агенцията, а от страна на „Геопоетика“ отделът за авторски права пое дъщеря ми Соня. Въпреки че работеха като агенти на световни известни писатели, Друмеви направиха много за собствената си литература. На площада и в близост до него бяха редакциите на „Литературен вестник“ и „Факел“. Имах щастието да работя с техните редактори по това време Георги Господинов и Георги Борисов. Тук бяха и Биляна Курташева, Людмила Миндова, Йордан Ефтимов и много други. На този площад бяха най-важните книжарници в София, ей така, на отворено, на сергиите. Пъстротата на предлагането и търсенето, един свят, който се откриваше… Тук, в Столичната библиотека беше представянето на първото издание на романа ми „Книга за бамбука“ (1999 – годината на бомбардировките на НАТО) в превод на Мария-Йоанна Стоядинович в издателство „Свят. Наука“. Залата беше препълнена, а представянето беше окачествено от медиите като „събитие“. През 2003 излезе романът ми „Друидът от Синдидун“ (изд. Стигмати, също в превод на М-Й. Стоядинович).“
И все пак, с какво българската литература провокира един писател и издател при възможността му да издава световно известни автори като Орхан Памук, Пол Остър, Никола Бувие или тиражи на библиографски издания, каквито бяха трите тома на Джон Купър Поуис или „Монашеската цивилизация“?
„Що се отнася до литературата на ХХ век, примамлива ми беше идеята да сравня онова, което знаех за собствената си литература и по-специално издаването на книги по времето на социализма. Голяма част от българската литература не достигаше до нас, а доколкото знам, в България са идвали наши книги. През 1996 в България бе основана международната награда „Балканика“ и аз я подкрепих, доколкото беше във възможностите ми. Причината: мисля, че българите и сърбите най-малко се срамуваха от понятието Балкани, дори работеха за утвърждаването на балканските естетически стойности. Награден съм с тази награда през 2007/2008 за книгата „Хамам Балкания“ (изд. Сиела, 2009, превод Севда Димитрова) заедно с второто издание на „Книга за бамбука“) Не мога да прескоча писателското си присъствие на българската литературна сцена защото то е част от контактите ми с българската литература. Радвам се, че за известно време будех любопитството на читателите и критиците, което се отрази в голям брой интервюта в медиите.“
Владислав Баяц квалифицира българската литература с думите: „Приятно съм изненадан от невероятно големия диапазон от теми и различни стилове. Предполагам, че това е в резултат на един вид освобождаване на съзнанието у младите творци, при които бъдещето само по себе си е мотивация.“