Автор: Йордан Георгиев
Продължение от миналия брой
Юлия Огнянова и Мая Новоселска
МАЯ НОВОСЕЛСКА
С Мая Новоселска и спектакъла „Едно малко радио“ е свързано едно от редките, от специалните преживявания в живота ми. Една от най-съкровените и недостижими мои мечти още от малък е мечтата да мога да летя. И с времето открих, че именно театърът е мястото, където тази моя красива илюзия – усещането за летене, намира своето най-пълноценно проявление. И, разбира се, това се случва много рядко, единствено при онези срещи откровения с театъра, когато някак неусетно преставаш да бъдеш подвластен на законите на гравитацията и свободен, духът ти се устремява към едни други орбити и измерения и макар и за кратко успяваш да се докоснеш и да видиш невидимото, незримото с просто човешко око. Именно такова събитие за мен е моноспектакълът на Мая Новоселска „Едно малко радио“ – едно искрено, завладяващо, изключително емоционално откровение, събрало сякаш в себе си плодовете на целия житейски и творчески опит, целия талант, чувство за импровизация, усет към красивото и смешното в живота, изобщо всичко онова, което познаваме като театралния свят на Теди Москов и Мая Новоселска. Този спектакъл е един от най-добрите примери как човек може да си изгради точен и правдив автопортрет чрез изкуството, което обича и което го е формирало като личност – любимата музика, книги и филми. Затова и той звучи като искрена и трогателна изповед и със сигурност е най-личното представление за Мая.
В него наред с геговете, игрословиците, изключителните епизоди с пантомима и музикалните импровизации на Мая Новоселска, звучат и текстове от няколко световноизвестни творци – Фелини и Мастрояни, Юрий Олеша и Андрей Платонов, Емил Чоран и Едгар Доктороу, които са истинското вдъхновение, основния катализатор за раждането на спектакъла.
Гледах за първи път „Едно малко радио“ заедно с моя колежка и приятелка от университета, която още същата вечер написа в блога си един емоционален текст, посветен на това представление, в който между другото имаше и следните редове: „Нежна е Мая, толкова нежна, че усетих как раменете ми се отпускат. Като че ли ме е прегърнала и ми разказва за Неапол. Никога преди не бях усещала такава липса на дистанция между себе си и актьорите. Никога не бях играла на сцената заедно с тях, не съм се припознавала в крушка, пингвин или стол. Мая долетя като странна птица на прозореца ми, прикани ме да ù отворя и уви, вместо аз да я нахраня, тя ми подаде „една коричка хляб“. Не съм излизала по-празна и по-чиста от театър.“
Цитирам тези нейни думи, защото спектакълът на Мая е наистина една прегръдка, едно взиране с грижовни очи и обич към човека, носталгия по онова, което бихме могли да бъдем, един продължителен и извисяващ полет на духа.
За мен Мая Новоселска е най-прекрасното въплъщение на човека клоун в българския театър. Толкова виртуозно умее да жонглира между делничното и възвишеното, между смешното и трагичното, красивото и грозното и с толкова невероятен усет за абсурдното в живота.
Мая Новоселска в моноспектакъла „Едно малко радио”. Сценарий – Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов (Използвани са текстове на Федерико Фелини, Марчело Мастрояни, Юрий Олеша, Андрей Платонов, Аксел Мунте, Артур Лундквист и Емил Чоран), реж. Теди Москов, Сатиричен театър