Автор: Йордан Георгиев

Продължение от миналия брой

Юлия Огнянова и Мая Новоселска

МАЯ НОВОСЕЛСКА

С Мая Новоселска и спектакъла „Едно малко радио“ е свързано едно от редките, от специалните преживявания в живота ми. Една от най-съкровените и недости­жими мои мечти още от малък е мечта­та да мога да летя. И с времето открих, че именно театърът е мястото, където тази моя красива илюзия – усещането за летене, намира своето най-пълноценно проявление. И, разбира се, това се случва много рядко, единствено при онези срещи откровения с театъра, когато някак не­усетно преставаш да бъдеш подвластен на законите на гравитацията и свободен, духът ти се устремява към едни други орбити и измерения и макар и за кратко успяваш да се докоснеш и да видиш не­видимото, незримото с просто човешко око. Именно такова събитие за мен е мо­носпектакълът на Мая Новоселска „Едно малко радио“ – едно искрено, завладяващо, изключително емоционално откровение, събрало сякаш в себе си плодовете на це­лия житейски и творчески опит, целия талант, чувство за импровизация, усет към красивото и смешно­то в живота, изобщо всич­ко онова, което познаваме като театралния свят на Теди Москов и Мая Ново­селска. Този спектакъл е един от най-добрите при­мери как човек може да си изгради точен и правдив автопортрет чрез из­куството, което обича и което го е формирало като личност – любима­та музика, книги и филми. Затова и той звучи като искрена и трогателна из­повед и със сигурност е най-личното представле­ние за Мая.

В него наред с геговете, игрословиците, изключителните епизоди с пантомима и музикални­те импровизации на Мая Новоселска, звучат и тек­стове от няколко светов­ноизвестни творци – Фе­лини и Мастрояни, Юрий Олеша и Андрей Платонов, Емил Чоран и Едгар Докто­роу, които са истинското вдъхновение, основния ка­тализатор за раждането на спектакъла.

Гледах за първи път „Едно малко радио“ заедно с моя колежка и приятелка от университета, която още същата вечер написа в блога си един емоционален текст, посветен на това представление, в който между другото имаше и следните редове: „Нежна е Мая, толкова нежна, че усетих как раменете ми се отпускат. Като че ли ме е прегърнала и ми разказва за Неапол. Никога преди не бях усещала такава липса на дистанция между себе си и актьорите. Никога не бях играла на сцената за­едно с тях, не съм се при­познавала в крушка, пинг­вин или стол. Мая долетя като странна птица на прозореца ми, прикани ме да ù отворя и уви, вместо аз да я нахраня, тя ми по­даде „една коричка хляб“. Не съм излизала по-празна и по-чиста от театър.“

Цитирам тези ней­ни думи, защото спекта­кълът на Мая е наистина една прегръдка, едно взи­ране с грижовни очи и обич към човека, носталгия по онова, което бихме могли да бъдем, един продължи­телен и извисяващ полет на духа.

За мен Мая Новоселска е най-прекрасното въплъ­щение на човека клоун в българския театър. Тол­кова виртуозно умее да жонглира между делничното и възвишено­то, между смешното и трагич­ното, красивото и грозното и с толкова невероятен усет за аб­сурдното в живота.

Мая Новоселска в моноспектакъла „Едно малко радио”. Сценарий – Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов (Използвани са текстове на Федерико Фелини, Марчело Мастрояни, Юрий Олеша, Андрей Платонов, Аксел Мунте, Артур Лундквист и Емил Чоран), реж. Теди Москов, Сатиричен театър