Получаване на награди в Китай на 21-ви конгрес на UNIMA в Чънгду, 2012 г. за „Крал Шушумига” от Константин Илиев, реж. Катя Петрова, ДКТ – Пазарджик. В средата на фотоса са Катя Петрова, тогавашният директор на ДКТ – Пазарджик Владлен Александров и авторът на пиесата Константин Илиев.

„Семейство Замза“ по „Преображението” на Франц Кафка, дипломен спектакъл (2015 г.) на студенти от НАТФИЗ, реж. Катя Петрова.
След избирането на постановката в „Малкия сезон“ тя се играе в „Сфумато“ .

Спектакълът представлява истински синтез от няколко взаимодействащи си компонента: на първо място, работа с някол­ко вида кукли – марионетки, кукли на водачи, ес­традна кукла, кукли манекени, кукли представля­ващи отделни елементи от човешкото тяло. Наред с това: различни типове маски, актьорска игра, издържана в стилистиката на абсурда и гротеската, танцови елементи, оригинална анимация в движение, чрез която актьорите рисуват с телата си в пространството неве­роятни образи и същества и прекрасна игра със светлината. Изобщо джазът, импровизацията, е ритъмът, в който диша театърът на Катя Пе­трова. А знаем, че джазът е музикалният еквива­лент на свободата. Към всичко това се добавят и бийтбокс уменията на актьора Любомир Же­лев, който води куклата на Грегор Замза, като по този начин Катя иска да покаже, че макар и изгубил човешкия си образ, изгубил идентич­ността си, Грегор не се е разделил с душата си и е запазил ярката си индивидуалност. Именно затова тази кукла е моделирана така, че да буди аналогии с извънземно, със същество сякаш не от нашия свят. Защото за Катя Грегор е изя­щен по дух и чувствителност, въпреки че след трансформацията си изглежда отвратителен на вид. Този контраст между тялото и лицето му е един от знаците в спектакъла. „Семейство Замза“ подтиква зрителите да се настроят на един по-различен мисловен и емоционален режим. Философските внушения в него въздействат по-скоро на инстинктивно, на сетивно ниво. Връзките в спектакъла са на асоциативен прин­цип, разгърната е богата система от знаци и метафори. Един от най-важните например е ябълката – библейският знак за любовта меж­ду хората, за срещата на Адам и Ева. Тук в спек­такъла тя се превръща в оръдие за убийство. Именно с нея бащата замеря Грегор и неговата кукла става все по-малка, превръща се в точи­ца и накрая изчезва. Друг такъв знак метафора са останалите членове на семейството, облечени в черно-бяло, с черни шап­ки, те символизират именно онова мрачно общество, което не дава път на личността, на малкия човек. Затова смъртта на Грегор се превръща в спасение за него, в светъл изход от един лишен от светлина живот.

Мисля си, че най-хубавото за Катя Петрова е, че „Семей­ство Замза“ поставя едно ново начало в нейната биография. С този спектакъл тя намери нови свои съмишленици в лицето на възпитаниците на професор Дора Рускова, защото тя вярва, че именно те и тяхното поколение са хората, които ще про­менят света. Затова със сигурност тепърва ни очакват още театрални събития, още истински полети на духа, родени от съвместната работа на Катя Петрова и тези млади хора.

Следва.