ЮЛИЯ И НЕЙНИТЕ ДЕЦА 2

да импровизират по поставени от нея задачи.

„Семейство Замза“ е доказателство, че дори кога­то работи изцяло със студенти, Катя постига забе­лежителни резултати в своите спектакли. И въпреки че като че ли това е първи подобен експеримент, за нея „Семейство Замза“ е своеобразно продължение на теми и проблеми, които са я вълнували в постановките ù до­сега. Защото той ни показва какво се случва с възраст­ните тогава, когато спрат да се учат от децата и за­гърбят онези нравствени ценности, които са мерило в живота ни. Именно тогава се стига до едно все по-труд­но и лишено от сърдечност общуване между хората, до самота и отчуждение. Катя никога не пристъпва към реализацията на нов спектакъл преди да е открила всич­ки онези допирни точки между текста и съвременната действителност, онова, което прави пиесата съзвучна с тревогите на днешния ден. В същото време всеки неин спектакъл е свързан с онова, което чувства и преживява в момента, с паниката, страховете и болките ù. Затова и в нейния необичаен прочит на новелата на Кафка „Пре­ ображението“, тази абсурдна история за трансфор­мацията на редовия чиновник Грегор Замза в насекомо, водещо за Катя е чувството ù за тревога от това, че все повече ни липсват сетива за болката на другите, за кризата на личността вследствие отсъствието на толерантност и разбиране дори към най-близките, кое­то ни обрича на изолация и ни кара да се чувстваме от­хвърлени от обществото. Работейки по тази поста­новка Катя си припомня думите на Юлия Огнянова, че хората са се научили да умират заедно на война, но не са се научили да общуват в реалния живот. Не сме се нау­чили да живеем заедно, да се обичаме и да си помагаме. В този спектакъл откриваме всички онези изразни сред­ства, които изграждат разпознаваемия почерк на Катя Петрова – силен афинитет към условността в кукле­ния театър, към импровизациите, интерес към сериоз­ната драматургия и изграждане на сценичния разказ на монтажен принцип.