ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ СЪБУДИ ПРОВИНЦИЯТА?

Или как да преборим унинието и консерватизма.

Разговор на Мария Василева
с художника Сашо Стоицов

Борис Данаилов открива изложбата 11. 11. 88, 1988 Градска галерия Благоевград

Мария Василева: В самия край на 80-те години Благоевград беше активно място и част от проме­ните. Вие бяхте въвлечен в няколко исторически от днешна гледна точка акции и изложби, които пре­обърнаха представата за изкуството и социалната му роля. След дълго прекъсване и пребиваване в САЩ се върнахте в България и започнахте да се опитвате отново да съживите града и да го акти­визирате по отношение на съвременното изкуство. Как всъщност намерихте родния си град повече от 25 години по-късно? Каква беше културната сце­на и имаше ли я въобще? Моето усещане е, че как­то в Благоевград, така и в много други градове в страната цари огромно униние и доста затворено отношение към всякакви промени и то е по-скоро присъщо на професионалната общност, отколко­то на широката публика, която винаги е готова да бъде изненадана.

Откриване на „Акция Реката”, 1989. Благоевград. Куратор: Сашо Стоицов. На преден план: „Живарник”, автор: Сашо Стоицов

Проект „Stick Place” (с работа на Генади Гатев) на галерия Аросита – гост на възстановяване на „Акция Реката”, 2016. Куратор: Йово Панчев

Пленер 2018. Куратор: Сашо Стоицов. Работа на Надежда Олег Ляхова

Сашо Стоицов: В края на 80-те в Благоевград ор­ганизирахме изложбите: „11.11.88“, „11.11.89“, и „Ак­ция Реката“. Реакцията на публиката от града тогава беше като за нещо невиждано – каквото и изложбите бяха. Идваха с автобуси групи от ок­ръга и учители довеждаха класове от училищата в града. Толкова голямо спонтанно посещение на изложбите нямаше и на националните общи ху­дожествени изложби,

2018-11-08T09:24:45+00:00
error: Content is protected !!