Или как да преборим унинието и консерватизма.
Разговор на Мария Василева
с художника Сашо Стоицов
Борис Данаилов открива изложбата 11. 11. 88, 1988 Градска галерия Благоевград
Мария Василева: В самия край на 80-те години Благоевград беше активно място и част от промените. Вие бяхте въвлечен в няколко исторически от днешна гледна точка акции и изложби, които преобърнаха представата за изкуството и социалната му роля. След дълго прекъсване и пребиваване в САЩ се върнахте в България и започнахте да се опитвате отново да съживите града и да го активизирате по отношение на съвременното изкуство. Как всъщност намерихте родния си град повече от 25 години по-късно? Каква беше културната сцена и имаше ли я въобще? Моето усещане е, че както в Благоевград, така и в много други градове в страната цари огромно униние и доста затворено отношение към всякакви промени и то е по-скоро присъщо на професионалната общност, отколкото на широката публика, която винаги е готова да бъде изненадана.
Откриване на „Акция Реката”, 1989. Благоевград. Куратор: Сашо Стоицов. На преден план: „Живарник”, автор: Сашо Стоицов
Проект „Stick Place” (с работа на Генади Гатев) на галерия Аросита – гост на възстановяване на „Акция Реката”, 2016. Куратор: Йово Панчев
Пленер 2018. Куратор: Сашо Стоицов. Работа на Надежда Олег Ляхова
Сашо Стоицов: В края на 80-те в Благоевград организирахме изложбите: „11.11.88“, „11.11.89“, и „Акция Реката“. Реакцията на публиката от града тогава беше като за нещо невиждано – каквото и изложбите бяха. Идваха с автобуси групи от окръга и учители довеждаха класове от училищата в града. Толкова голямо спонтанно посещение на изложбите нямаше и на националните общи художествени изложби,