© Красена Ангелова

всякакъв, общо взето се впускаш в някакъв ко­ловоз. А киното на мен ми дава възможност да бъда себе си по много различни начини и да из­живея неща, които иначе няма да ми се случат.

Черпиш от опита на твоите героини?

– Черпя от опита на моите героини и на моите героини им давам от моя опит. Житейският опит, болезнен и тежък, помага на твореца. Аз много разсъждавам върху тази тема. Колкото повече болезненост и тежки неща са ти се случили в живота, толкова повече можеш да направиш интересни неща. И обратното – аз изцяло пускам себе си да преживея емоциите от ролята, обаче после се чувствам добре, не се чувствам смачкана, не се чувствам омало­мощена, то е почти терапевтично, когато играеш драматични неща, в които има болка.

За мен ти в момента си царицата на драматичните роли в съвременното българско кино. Но меч­таеш ли и за роля в другия емоционален полюс, например в романтична комедия?

– Мечтая и за роля в романтична комедия, и в коме­дия. Най-близките ми хора казват, че в живота съм ужасно смешна, ръся някакви дивотии през цялото време. Искам и тази страна от себе си да я покажа и някой режисьор да я развие. Една от малкото усмихнати роли, които имам, е в новелата на Тео Ушев „Кристин маха от вла­ка“ (от филма омнибус „8’19“). Филмът ми харе­са, стана ми много хубаво, че имам зад гърба си такава ведра роля. Приятелите ми казаха, че почти никога не са ме виждали толкова усмих­ната на екран. Така че – да, играе ми се нещо, което не е толкова тежко драматично, защо­то наистина натрупах опит с такива роли.

Обаче и следващите роли, в които предстои да те гледаме, продължават тенденцията за силна драматичност в твоите героини. Разкажи ни за филмите, които засне тази година.

– За мен филмът на Яна Титова „Доза щастие“, в който участвах, беше много добър опит, с голяма актьорска провокация и нещо много различно. Другият филм е „Писма от Антарктида“ на Станислав Дончев. Моята героиня в този филм е многопластова. Това ме привлече към този персонаж. Не е само драматичност­та в нея, което е много хубаво за мен като въз­можности за игра. Партньорството с девет­годишния Симеон Ангелов беше голям урок за мен.

Зная, че снимаш и в чужбина, конкретно в Лондон. Кажи ни за амбициите и проектите си в чужби­на.

– Паралелно се опитвам да работя с брат ми, кой­то е един от най-близките ми хора. Виждал ме е във всякакви възможни ситуации. Аз много се радвам на това, че има интерес да прави по-шантави неща с мен.

Кажи ни повече за него и за общите ви проекти.

– Завършил е медии и технологии в Лондон, но има солиден опит на терен, учил е сценарно писа­не. В момента фокусът му е да се развива като режисьор, а двамата имаме концептуални про­екти, които са кратки и изцяло финансирани от нас, в нишата на некомерсиалното кино. Аз вярвам и се надявам, че там могат да се случат хубави неща.

Ти си много посветена на киното, но „АРТизанин“ е списание за всички изкуства. Имаш ли отноше­ние към другите изкуства?

– Изкуството за мене е много, много важно нещо. В израстването ми е било важен елемент – родителите ми са филолози, но и хора, които се занимават с изкуство. Имахме галерия в Пловдив, в която съм дала много от себе си. Това ми помогна да се развивам и да имам от­ношение към произведенията на изкуството, да адмирирам, да се възхищавам, да имам вкус за тези неща. За мен е ценно да гледам, да ходя по изложби, да посещавам музеи, да си купувам албуми с репродукции и с фотографии. Както моите преподаватели ми казваха: актьорът

© Красена Ангелова