„Аз това никога няма да го покажа на баща ми или на майка ми, и никога няма да ги поканя да го видят“. А за мен е един вид постижение, ко­гато най-близките ми хора ме гледат. Ти видя на премиерата баща ми и брат ми. В един мо­мент, знаейки какво съм снимала, се притес­нявах. По-точно притеснявах се преди да гле­дам филма, защото знаех, че в него има неща, които са откровено брутални, но когато го гледах, си казах, че всъщност е доста по-оме­котен вариант, от това, което беше по време на снимките. Сега мога да кажа, че съжалявам за много от нещата, които ги няма, защото съм се справила.

Все пак подготви ли баща си за това, което пред­стои да види?

– Казах му: „Тате, да знаеш, че има сцени в един са­до-мазо клуб“. Обаче реакцията му, след като видя филма, беше много позитивна, поздрави ме и каза, че се гордее с мен, каза „Браво!“

Това е филм, който е труден за гледане и възприя­тие. Какви реакции имаше до момента и какви реакции очакваш?

– Да, не е просто един филм и затова аз съм мно­го отворена към реакциите. Казала съм си, че няма да приемам нещата лично, че няма да се обиждам, ако на някой не му хареса. Това е прин­цип, който през годините съм изградила от­носно всички мои филми, че не държа всеки мой близък да харесва всичко, в което съм. Много се радвам, когато се случва, но не е задължи­телно. В крайна сметка всеки си има различни възприятия. В случая „Не ме докосвай“ е много предизвикателен филм. Но до момента много малко приятели са го гледали.

Ти вече имаш завиден опит, няколко главни роли. Привързваш ли се към екипите и режисьорите на всеки от филмите си?

– Изключително различно се случват нещата. Мно­го зависи от режисьора. Той е човекът, който влияе на останалите. За мен е важно аз да се чувствам сигурна в режисьора, с когото рабо­тя. Слава Богу, не ми се е случвало да работя с режисьор, с който да сме в разрез.

Може би си подбираш добре проектите, в които участваш?

– И да, и не, защото към мен не валят проекти не­прекъснато. А към предишния въпрос, всеки филм си е като създаване на едно малко семей­ство, което живее заедно, на което му се случ­ват неща тук и сега, и никога повече. Аз много обичам да съм на терен и всичко, което прежи­вявам с хората на снимачната площадка, ми е много лично и скъпо, като мини живот е. Има момент на напасване, особено ако не се позна­ваме предварително с режисьора. Например Адина държеше да прекара време с актьорите си, да имаме натрупване на знанията един за друг, ние да опознаем нея и тя да опознае нас, да знае къде да натисне, за да извади нещото, което ù трябва. Другото, което много ценя в тази посока, е когато режисьорът ми се дове­ри и ме провокира да правя неща, да види нещо отвъд, нещо, което аз самата не съм видяла.

Изглеждаш много крехка и нежна, а повечето ти роли до момента са силно драматични. Това дълбоко вкарване в образите на героините ти повлиява ли ти емоционално в реалния живот? Аз съм респектирана от тази твоя способност и мисля, че малко хора го могат, но ти как пона­сяш емоционално цялата тази драма? Каква е връзката героиня – Ирмена?

– Много държа да правя нещата така, че хората да им вярват. За мен е много важно образът и ситуацията да преминат през мен. Когато го усетя, зная, че ще докосне и хората, защото е истинско. А относно връзката героиня – Ирмена, аз с всяка изминала година заковавам това усещане, че съдържам част от всяка една от героините си, те са в мен. Вярвам, че хора­та съдържат много различни нюанси. Просто в нормалния живот не ти се се случва да бъдеш