© Красена Ангелова

Отговор: Създаването на изкуство в днешно време не е само с цел то да бъде видяно, но е много ва­жно и да има важна концепция и контекст, които да бъдат предадени на публиката. Израснала съм в Централна Ява, в семейство, което и до ден днешен строго спазва традициите, ритуалите и културата на Ява. Има много неща, които харесвам в тези тради­ции, но има и такива, които вече не са валидни. С изкуството си задавам въпроси, свързани с ролята на жената, с половите различия, с общочовешките проблеми, както можете да видите в ранните ми творби, картини, скулптури и инсталации. В много от тях, съм била вдъхновена от нашето изобилно културно наследство и чрез тях се опитвам да при­дам смисъл на съвременния ни живот.

Въпрос: Тук, в кабинета, е една от картините Ви на дама, облечена в традиционни дрехи, с необичаен модерен фон със самолет, с бутилка шампанско в ръка и в същото време със снимка на прароди­телите ù. И още една картина със същата дама, държаща Супермен като кукла в ръцете си. И две­те картини са невероятни.

Отговор: Обичам да съпоставям стари и нови образи, които намирам за интересни и които се надявам, че ще придобият нов смисъл чрез изкуството ми. Използвах класически образи от миналото и от съ­времието ни. Много често публиката разпознава предмета, но често го интерпретира по собствен начин, което е нормално.

Доста често използвах куклата Уайянг Петрук, герой в моето изкуството. Петрук е член на семейството Пунакауан. Той е шегаджия, метафора за журналиста и човека на изкуството в днешно време. Петрук се шегува и критикува Султана или Краля, но Кралят никога не го приема сериозно или обидно, а по-ско­ро като забавление.

Въпрос: Вие сте човек на изкуството, но също така и културен мениджър. Организирате много излож­би по целия свят, били сте президент на Biennale в Индонезия и сте направили много за културния мениджмънт. Също така сте направили много за комуникацията между България и Индонезия на културно ниво. Разкажете ни повече за това, което сте направили през последните две години тук.

Отговор: В миналото съм организирала много излож­би както мои, така и на други артисти. Но след 2005 предимно работех като артист и пътувах, за да из­лагам моето изкуство. Откакто пристигнах в София като посланик през март 2016 г., съм присъствала на подписването на Меморандума за Културно спо­разумение между Министерството на културата на България и това на Индонезия. Оттогава съм орга­низирала много културни събития като:

Батик изложба в Националната галерия Квадрат 500 за Нощта на музеите, 2016;

Също така участвахме в много изложби, култур­ни и кулинарни събития в София, Троян, Велико Търново и Варна;

Всяка година сме членове на филмов фестивал МЕНАР, София Филм Фестивал, Love is Folly Festival, където спечелихме и награда.

Съвместно представихме Концерт на Софийската Филхармония с известния индонезийски дири­гент, г-н Адриан Прабава в Зала България.

Миналата година спечелихме най-голямата на­града на Международния танцов фестивал във Велико Търново и Свети Влас (2017)

На туристическия филмов фестивал във Велико Търново, спечелихме най-голямата награда ми­налата година и още една награда тази година

През октомври 2017г в продължение на два месе­ца бяхме поставили изложбата „Чудесата на Индонезия“ в Националната галерия Квадрат 500 – изложба със стари бижута, текстил и артефакти. И също така изложбата „Индонезийски Шедьоври на Изкуството“ от ко­лекцията на Националната галерия в Царския дворец