Автор: Светлозар Желев

© Красена Ангелова

„ИЗКУСТВОТО Е НАЧИН
ДА ИЗСЛЕДВАМ
ИНТУИЦИЯТА СИ, ИДЕИТЕ СИ
– КУЛТУРНИ, ПОЛИТИЧЕСКИ,
СОЦИАЛНИ И ДУХОВНИ.
ИЗКУСТВОТО Е ЕДИН СВЯТ
НА БЕЗКРАЙНИ ПРОУЧВАНИЯ.
ИЗКУСТВОТО Е ДУХОВНО
ПЪТЕШЕСТВИЕ НА УМА И СЪРЦЕТО.“

РАЗГОВОР С Н. ПР. Г-ЖА СРИ АСТАРИ РАСДЖИД, ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА РЕПУБЛИКА ИНДОНЕЗИЯ В БЪЛГАРИЯ, АЛБАНИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.

Въпрос: Първият ми въпрос е за Вас и за изкуството Ви. Вие сте много известен артист в Индонезия и един от образите на индонезийското изкуство по целия свят. Използвате различни техники, Вие сте художник, фотограф, скулптор и имате различни представления. Правите толкова мно­го различни неща! Разкажете на читателите ни малко повече за себе си.

Отговор: Завърших мода и работех като моден дизай­нер през 70-те, но мечтата ми винаги е била да се за­нимавам с изкуство. Като моден дизайнер се чувст­вах ограничена и не можех да изследвам вътрешния си свят и желанията си. За мен изкуството е начин да изследвам интуицията си, идеите си – културни, политически, социални и духовни. Изкуството е един свят на безкрайни проучвания. Изкуството е духовно пътешествие на ума и сърцето. Но живо­тът ми ме отведе на други места със семейството ми, с кариерата ми и отглеждането на децата ми. Всички тези неща ме подтикнаха да пътувам много. Хоризонтът ми се разшири и открих най-красиви­те, богати места, най-интересните музеи, галерии, творби на изкуството, запознах се с много интерес­ни хора – световни лидери, известни личности, хора на изкуството. Присъствах на много световни кон­ференции като Davos World Economic Forum to State of the World Forums, Art Biennale и други интересни световни форуми на изкуството. В началото на 80- те започнах да работя като художник. Докато деца­та ми учеха в САЩ, имах възможност да прекарам известно време, учейки Изкуство в Университета в Минесота. Също така преподавах във Факултета по изкуство в Университета в Джакарта в продължение на 5 години. Участвах в много групови и индиви­дуални изложби в Сингапур, Хонконг, Китай, Южна Корея, САЩ, Париж, Лондон, Русия, Рим, включител­но и Art Biennale във Венеция през 2013 г. Всички мои преживявания, особено най-ранните такива, са оставили голям отпечатък върху мен като човек и артист. Когато платното ми стана прекалено малко и твърде конвенционално за постоянно развиващите ми се идеи, се прехвърлих към скулптурата, фото­графията, арт инсталациите и сценичните изкуства.

Въпрос: Казвали сте, че в изкуството не само техни­ката е важна, но и участниците, идеята, цялост­ната концепция. Винаги съчетавате традицион­но изкуство и съвременно изкуство, фотография, и сте силно повлияна от традиционното индо­незийско изкуство.