отношенията между Изтока и Запада. И още много много такива, Тайе Селаси, родена в Африка, когато излезе големия ù роман, живееше в Рим, сега живее в Берлин. Такъв е и Тежу Коле, мой добър приятел. Литературните критици търсят как да опишат такива хора с подобна биогра­фия, и ги наричат „афрополити“, а не космополити. Но това са само думи, важното е, че когато говориш с тях, фактът че единият е роден във Нигерия, а другият в България, не играе никаква роля. Ние скачаме от едни в други произведения, от един на друг континент. Аз имам интерес към афро американците, той из­питва дълбока любов към Виенската музика, към Малер или към Музил например. Родното място не играе никаква роля. Интересно е, че във времена, където има ренесанс на национализмите, в интелектуалния свят е точно обратното. Едноезичните автори са почти чудо, автор, който е живял само в една страна, на едно място, е екзотика. Повечето от тези, които са успешни, още повече тези, които влияят най-силно върху съвременната литература и съвременния литературен пазар и съвременното въображение, са хора с подобна разкъсана, многоезична и свързана с много места биография, каквато е и моята. И не го каз­вам, за да се похваля, защото това не е нещо, което аз съм постигнал, то е просто случайност, така се е стекъл животът ми, като дете на бегълци. Но това ми се струва много важна тенденция в съвременната лите­ратура. Има много различни автори, руснаци, които живеят в Израел, например Голдщайн е много интересен, който почина много рано, за съжаление. Или един Роберто Боланьо, който да наречеш чилийски писател е абсурдно. Чили не играе никаква роля, нито в темите, нито във формата на неговите произведения. Така че донякъде ние сме типични, репрезентативни за тази тенденция в съвременната литература, автори. Бъдещето е на стичащия се и изграден от много култури свят.