от папата на немската литературна критика, Марсел Райх-Раницки, който каза: „От този млад автор ще чуете още много“.

И тъй като имах такъв късмет и успех, вратите на немския литературен свят бяха отворени за мен. В същото време интересното е, че и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, и „Събирачът на светове“, ако се четат внимателно, не са просто написани романи. Интересно е, че при мен явно винаги има пласт, който позволява на читателите сравнително лесно да консумират иначе дълбоката и може би понякога трудна литература. По-сложните структурни елементи не са дотолкова доми­нантни, че да пречат на тия читатели, които искат по-лесна проза. Редовно съм се учудвал, че хората опис­ват романа като нещо забавно за четене, но човек ако разгледа структурата, тя е доста сложна. Но очевидно това не пречи на тия хора, които търсят само исто­рията.

Освен това има нещо, което все още не е доста­тъчно разгледано в моето писане, и това е, че във всич­ки мои книги има доста хумор, но тъй като той не е ди­ректен, ситуационен, а е фин и скрит, много рядко се възприема. Имаше един интересен случай. Сега, когато излезе в Съединените щати „Ледовете се топят“, за­щото в Германия се възприе като много сериозен, те­жък роман, за най-голямата заплаха на човечеството, промените в климата и глобалното затопляне, като един много екзистенциален роман. А много интересно, в Съединените щати и Англия нито една рецензия не избегна да посочи черния хумор. И това е много инте­ресно в литературата, с което всеки се среща и впе­чатлява, като се правят преводи в различни страни и култури, рецепцията наистина се различава. Книгите се четат по различен начин в различните страни и за­ради това има невероятни разлики във възприемането и анализирането. Можеш да си бестселър, както е моят случай със „Събирачът на светове“, в Холандия, а във Франция не предизвика почти никакъв интерес.

Заради успеха на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, това ми даде кураж и убеждение, че мога да разчитам на този талант и затова се отказах от издателството и през 1998 година отидох в Индия, за да събирам материал за следващия си роман, който беше „Събирачът на светове“.

С.Ж.: „Събирачът на светове“ е роман, в който се опитваш да покажеш, че човек може да се впише във всяка култура, стига да има желанието, емпатията и свободата на духа. Чел съм всеки от романи­те ти: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Събирачът на светове“, „Ледовете се топят“, „Власт и съпротива“. Всеки един от тях е много различен. Всеки един от тях прави опит да разгърне. една област на човешкото, което ти търсиш. В някои от тях централният образ е човекът, в други от тях е човекът в различната култура, в трети от тях е човекът и нечовекът в неговите най-тъмни пластове, както е във „Власт и съпротива“, създавайки двата образа на Константин и Методи, които са сами по себе си антиподи, но сами по себе си са еманация на човешкото по принцип. Във всеки от романите ти има попадане на човека в различна ситуация. В „Светът е голям и спасение дебне отвся­къде“ с бягството, с отиването в друга култура. В „Ледовете се топят“, където един човек попада в епицентъра на съвременния световен проблем на глобалното затопляне, под огромната заплаха от глобалното затопляне, на загубата на всичко, с което той се е занимавал, реално на загубата на жи­вота си по някакъв начин, на целта на живота си. В „Събирачът на светове“, където пък Ричард Бър­тън се опитва, както ти преди малко използва тази дума, да нивелира, балансира между различните култури, проникването вътре в тях и изкарването на човешкото от всяка една от тях. Съответно във „Власт и съпротива“, където еманацията на един строй, на една страна, в която хората попадат в една потресаваща ситуация, какъвто беше така нареченият комунизъм, социализъм или както и да го наречем, и годините след него, които са не по-малко мрачни и ужасяващи сами по себе си. Но ти ви­наги търсиш човека и ти винаги намираш човека, независимо в каква ситуация се вписва той, и винаги подхождаш от тази гледна точка – на човека. Това ли е търсенето ти – човекът в различна ситуация?

И.Т.: Аз не го търся. Това не е системно търсене, това е сигурно израз на моето лично убеждение. Както ти каза, а с други думи каза и журито на наградата Хайнрих Бьол, като обяснение за присъжда­нето на наградата на мен, че аз съм наследник на хуманизма на Хайнрих Бьол, че съм един от малкото съвременни немски писатели, който опитва да свърже едно дълбоко хуманистично убеждение с едни архивирани естетични форми. Така че това очевидно е част от характера на моята литература. Смя­там, че фактът, че съм израсъл в различни страни, различни култури и различни езици, това сигурно е допринесло до едно предимство, поне аз така го виждам. Аз не съдя. Аз съдя от морална гледна точка, но не и от културна гледна точка. Така че наистина за мен традициите, изявленията, манталитетите, са еднакво ценни. И африкански, и индийски приятели са ми казвали, че веднага се вижда, че в мен няма абсолютно нищо от тази арогантност на белия мъж, от тази високопарност и високомерност. Има хора, които дори да не го чувстват, но които това го излъчват в някакви малки детайли на езика или държанието. Така че това сигурно е последица на тази биография, но смятам, че въобще е добре за един писател да не съди. Затова във „Власт и съпротива“ беше толкова важно да дам глас на Методи. Ако Ме­тоди беше описан отвън, както е редно или нормално, както се казва на дистанцирано, извънличностно, щеше да е много по-трудно да позволя на Методи да развие собственото си виждане и самооправдава­не. Интересното е, че има хора, които ме обвиняват, че той е прекалено симпатичен. От друга страна, смятам, че точно това е силата на литературата, че един характер може да е убедителен, както е случаят с Методи, но в същото време с нищо това да не легитимира престъпното и недостойното държание в неговия живот. Точно във финала на една историческа или политическа книга не е възмож­но предразсъдъците на автора да са по-доминантни. От друга гледна точка, аз мисля, че много зависи как човек събира информация и впечатления. При мен методът е доста радикален, аз съм се втурнал в доста неумерени опити, колкото може по-интензивно да се приближа към темата, към страната, даже към климата. Пеша извървях пътя на Ричард Бъртън в Индия и Африка, отидох на хадж в Мека и Медина.