Той го изгледа много вни­мателно. Разказах за разрива с оператора и той сам ми предложи да ми бъде оператор и довърши филма. Казах му, че търся танцьор­ка, която да е олицетворение на пиянските мечти на братовчед ми, някаква чалгаджий­ка да минава като рефрен през клиповете. В една от сцените стаята на братовчед ми е облепена с плакати на Деси Слава и той пиян казва „Това е най-великата певица в света“. А Темелко каза „Ами аз я познавам. Искаш ли да я вземем направо нея за филма?“ И вкара тази идея, а аз дописах сценария, в който Деси Слава всъщност е контрата на исто­рията на братовчед ми.

И с нея филмът се превръща в мокументари.

Да, и в истинския „Малък-голям“. Сравнението между него и Деси Слава – и два­мата тръгват от малки градо­ве, и двамата имат мечти, свър­зани с музика, и двамата стигат до чалгата, която ги чупи в раз­лични посоки. Деси Слава, която е фолклорна изпълнителка и ще бъде солистка във „Филип Ку­тев“, попада в полезрението на Митко Пайнера и мечтата ù да бъде фолклорна певица рухва пак през чалгата. Тя разказва много емоционално как на първия си поп-фолк концерт плаче, това не е за нея, обаче пък тръгва в другата посока и става голяма. И двамата са пречупени през явление, което е тежко за цялата ни култура. Така че филмът е с участието на Деси Слава, но е анти поп-фолк, анти чалга. Цялото му послание е срещу това опошляване.

И този филм ли се разпространява като предиш­ния?

Да. И двата филма бяха в една платформа за бъл­гарско кино в Интернет netcinema.bg, която по някаква причина вече не работи. Сега от една година е във vimeo срещу 4 долара, има шест гледания. Спечелил съм 24 долара. Сре­щу 200 долара платени, за да го качат.

Иначе филмът беше поканен за фестивала „Злат­на роза“, там беше приет по абсолютно из­ненадващ за мен начин и получи наградата на критиката. Аз съм достатъчно наясно с не­щата – този филм не е кино, той е отново провокация, удар в правилата. Независимо от това, тази награда ми помогна да се легити­мирам във вашите среди. Без тези два филма нямаше да стигна до „Лили рибката“. И без тебе – ти все ме чоплеше в тая посока „Кан­дидатствай, кандидатствай!“ Няколко пъти съм те питал има ли смисъл…

Ето, че имаше.