Събрах ви набързо и емблеми на други пощен­ски служби по света – от Албания и Беларус през Швеция и Фарьорските острови, та чак до Таджи­кистан и Пакистан. Ето ги:

Имат общо, нали? Къде с по-традиционен, къде със съвременен дизайн, на всяка се мъдри по­щенският рог, нашата натурална корна.

Разгледайте сега и тези фамилни гербове на европейски владетели от XVII век:

Красота! Навсякъде рогове! Надували са ги яко още от стари времена – по време на лов имали цял набор от сигнали – „Гонете дивеча!“, „Започ­ни стрелбата!“, „Пазете се!“, „Ловът приключи.“, пощаджията пък надувал рога като наближи село­то, та хората зад хълма да знаят, че информаци­ята идва. Надували са рога и да помогнат на из­губилите се в дълбоката зима, на рог са свирели и на празник, и на церемонии, и на ритуали. А все­ки уважаващ себе си господар в ония времена си имал придворни „свирачи на корна“, че и фамилен сигнал. Имало и различни методики за свирене­то на рог, като тази на страстния ловец Гастон III, единадесетия наследник от рода Фоа, Южна Франция:

Сега ще се върнем заедно още назад във време­то. Много, много назад. Ако съдействате, с една въображаема игра и малко фантазия ще ви помог­на да влезете чак в генетичния си код. Повярвай­те ми – правил съм го и на живо, с хора с различна професия и резултатът винаги е поразителен.

Така. Извикайте спомените си и си предста­вете как изсвирвам на пиано два дълги тона във възходяща посока (за музикантите – интервалът е квинта). Кои асоциации ще събудят у вас тези два тона? Да ме извинят колегите пианисти – май нищо. Или в най-добрия случай ще ви прозву­чат като цитат от песен или класическо про­изведение. Ето какво ще стане обаче, ако чуете същото това просто „Таа-дааааа!“, изсвирено на валдхорна: слуховият ви апарат ще изпрати прео­бразуваните импулси към главния мозък, а оттам– неизбежно – информацията ще се гмурне в дълбо­кото ви подсъзнание. И в ума ви като светкавици ще проблеснат: „зов!“, „лов!“, „храна!“, „мощ!“, „сигурност!“, „комуникация!“. Все изконни неща, свързвани с оцеляването, със самия Живот. Ще ги събуди, без да ви пита, звукът на рога. Защото те са там, във всички нас, генетически кодирани и като по чудо неподвластни на времето.

Тук някъде ще намерим и отговора на въпроса „Защо човешката цивилизация е избрала за символ на пощите именно този музикален инструмент?“. Просто е: рогът не е символ на комуникацията, той е самата комуникация. Нека го кажем така: валдхорната сама по себе си е медия. Древна като човечеството.

Неслучайно една от шестте най-стари думи в човешката цивилизация е „рог“.

Естествено, най-напред рогът бил животин­ски – просто някой от предците ни „просвирил“ на рога на плячката си. В древен Израел този рог се нарича шофар (shophar)1 и на него свирели и в битка, и по време на религиозни ритуали. Викин­гите (а и не само те) също ползвали животински­те рогове (viking horn)2. Е, най-често – за пиене на вино. Но и за свирене си ги бивало.