репертоара на полската поп звезда Слава Пжибилска. През 1958 година, повече от десет години след изобразените в пиесата на Зорин събития, Пжибилска ще спечели популярност с едно довоенно танго – „Juz nigdy“ (“Никога вече“). Именно то ще звучи в спектакъла на Голомазов, за да приплъзне историческите граници и стереотипи, за да наниже на една ос половин век безумие на Стария континент и да превърне болката от надвисналата раздяла в болка на десетки поколения преди и след това на Геля и Виктор. А в последната сцена, когато любовта вече се е изпепелила след толкова години очакване, „гордата полякиня“ няма да има сили дори да пее, а само ще подари последен поглед на своя поостарял, седящ в първия ред някогашен любим. Така музиката ще признае окончателната си победа пред историята.
Този спектакъл има уникална съдба. Всяка следваща среща с публиката му носи все повече популярност и поклоните траят все по-дълго. И този успех свидетелства за все по-острото желание на съвременния човек да спаси личната си история сред сътресенията на големите световни събития, да смекчи центростремителния ход на новото столетие чрез центробежността на чувствата и да даде още един шанс на музиката в настоящето да прозвучи над зловещия грохот на миналото.

“Варшавска мелодия“, фото Владимир Кудрявцев

“Варшавска мелодия“, фото Владимир Кудрявцев