Автор: Наталия Няголова
“ЗА ЗАБРАНА НА БРАКОВЕТЕ МЕЖДУ ГРАЖДАНИ НА СССР И ЧУЖДЕНЦИ“
“ВАРШАВСКА МЕЛОДИЯ“ В „ТЕАТЪРА НА МАЛАЯ БРОННАЯ“
Великолепният текст на Леонид Зорин от 1967 година, превъплътен повече от 90 пъти в съветския и руски театър, е написан година преди Пражката пролет и представя абсурдността на един от сталинските закони от 15 февруари 1947 година – „За забрана на браковете между граждани на СССР и чужденци“. Историята на полската студентка Геля и съветския студент Виктор, преминали като юноши през ужасите на Втората световна война и разделени от жестоките абсурди на сталинизма, се превръщат в драматургична присъда над „Железния век“. Зорин е едно от най-ярките имена на литературата на „Размразяването“. И неговите текстове носят всички отличителни особености на драматургията на 60-те – интерес към проблемите на младия човек, лирически интонации, нравствен максимализъм. В пиесата на Зорин е ярко очертан така нужният за авторите шестидесетници модел на психологизация на историята, на промяна на оптиката към епохалните катаклизми, на свеждане световните катастрофи в личностни драми. Виктор и Геля са огледални персонажи спрямо друга известна двойка от пиесите на „Размразяването“ – Тома и Александър Илин от „Пет вечери“ на А. Володин, които обаче имат далеч по-щастлива сюжетна съдба, доколкото текстът е написан почти десетилетие преди този на Зорин – през 1958 година.
“Варшавска мелодия“, фото Владимир Кудрявцев
Това е все още зората на Размразяването, когато изпълнената с идеологически и нравствени надежди съветска интелигенция вярва, че произволът и насилието са останали завинаги в миналото. През 1967 (след процеса срещу Бродски, след разгромената изложба на авангардистите, след заклеймяващите срещи на Хрушчов с интелигенцията) героите на Зорин са лишени от щастлива развръзка и володинският финал „Само да няма война“ вече не е ключ към споделено и спокойно бъдеще. Режисьорският прочит на Сергей Голомазов на сцената на „Театъра на Малая Бронная“ подхожда към текста изключително внимателно, максимално запазвайки неговата цялост. И като че ли постановката е изградена в напълно реалистичен дух. Но това е само илюзия. Ако в облеклото на Геля (Юлия Пересилд) може да бъде разчетена вярност към бита на следвоенните години, то костюмът на Виктор (Даниил Страхов) е явна стилизация на тема „завърнал се от фронта“. Над гимнастьорката и военния брич героят е облечен в изискана кожена куртка, която по-скоро напомня за безупречния грижливо изграден външен вид на героите в съвременните сериали, посветени на Гражданската и Втората световна война – „Господа другари“, „Исаев“, „Бялата гвардия“, „Контрибуция“… Това е търсена условност, знак на знака, който създава ефект на „отстранение“ и дискредитира историческия колорит.
“Варшавска мелодия“, фото Владимир Кудрявцев
В целия спектакъл историята, въпреки конкретиката и драматизма си, остава някак далечна, безплътна, неосезаема. И оскъдният декор никак не допринася за нейната убедителност.