на две различни струни, което поражда известния ефект глисандо (26).

Усъвършенстването на инструмента е прието с огромен възторг от арфистите виртуози, които запълват арфовия репертоар с романтични компо­зиции, породени от тънкото познаване на инстру­мента и може да оприличим на Шопен и Лист при клавирния репертоар, или на Паганини при цигулко­вия. Да споменем имената на Бокса, Томас, Париш Ал­варс, Хаселманс, Годефроа, Дизи, Обертюр… Хектор Берлиоз написва знаменитите сола за арфа в сим­фоничния оркестър, а оперните и балетни състави стават немислими без присъствието на арфата. Инструментът отразява най-удачно романтичния характер на музиката от тази епоха.

Началото на ХХ век свидетелства за все по-на­растващия интерес към арфата. Тук смело можем да определим развитието на репертоара като “La Belle Époque de la Harpe”. Класът на Хаселманс в Париж привлича най-известните арфисти на момента, но и най-известните композитори от величината на Форе, Сен-Санс, Пиерне, които пишат за него и студентите му. Забавен е анекдотът за създаване­то на двете емблематични пиеси за арфа и камерен оркестър на Равел и на Дебюси. Густав Лион, акус­тичен инженер и конструктор на инструменти, се връща към идеята за хроматична арфа. Той създава инструмент, при който двата реда кръстосани струни отговарят на черните и бели клавиши на пианото (27). За хроматичната арфа се откриват специални класове в Брюксел и в Париж. Густав Лион поръчва пиеси на най-известните в този момент композитори импресионисти – Капле, Русел, Енеску, Самюел-Русо, а за да представи хро­матичната арфа на световното изложение в Париж през 1904 година, поръчва пиеса на Клод Дебюси. Фирмата Ерар не остава на­зад и за да представи педалната си арфа на изложението, поръчва пиеса на Морис Ра­вел, който написва „Интродукция и Алегро“. Пиесата на Дебюси – „Два танца за арфа и камерен оркестър“ е изпълнявана за кратко време на хроматичната арфа, след което по желание на композитора е изпълнявана на педална. Същата участ постигат и други­те пиеси, написани за хроматична арфа – инструментът се радва на кратковременна популярност, защото макар и облекчен от честата смяна на педалите не успява да съперничи по качест­вото на звука на педалната арфа, поради гъстотата и разположението на струните.

Педалната арфа на Ерар се налага окончателно като съвременен кон­цертен инструмент. С необходимостта от предвиждане на смяната на педали, тя представлява предизвикателство за композиторите на ХХ век, но привлечени от нейната звучност и безкрайната възможност за ориги­нални ефекти, те създават уникални произведения. Достатъчно е да пре­гледаме партитурите на Прокофиев, Барток, Шьонберг… както и солови­те пиеси на Берио, Булез, Щокхаузен, Челси, Холигер, Букурешлиев, Ерсан… от българските композитори може да споменем Ст. Икономов, Л. Николов, Д. Тъпков, В. Казанджиев, а в прехода към динамичния ХХI в. – Ал. Кандов, Г. Ар­наудов, Л. Денев, Ю. Тошкова, Ц. Минкин… Арфовите конкурси играят важна роля при мотивировката на съвременните композитори. Когато преценя­ваме качествата на кандидатите, тяхното отношение към съвре­менната музика, към позицията на арфата в контекста на съвремен­ното изпълнителско майсторство изиграват немалка роля.

През 60-те години на ХХ в. италианската фирма Salvi закупу­ва Erard, като изцяло интегрира майсторството на фирмата и до­принася за звучността с няколко лютиерски подобрения. Фабриката се намира в Пиемонт и следва лютиер­ската традиция на Страдивари (28).

В нашия шумен и забързан ХХI в. магията на арфата продължава да действа. Тя остава един елитен и сложен инструмент – Уелският принц има свой придворен арфист, за чиято длъжност британските арфисти се явяват на конкурс през четири години, японската императрица Ми­чико свири на арфа, поставяйки пред себе си огромно интелектуално и духовно предизвикателство. Съществен фактор е популяризирането на инструмента – от аматьорското свирене на келтските арфи, през традиционните и джазови изпълнения, до новите електронни модели (29) и присъствието на инструмента в поп културата. Разбира се, как­то при всички останали инструменти, най-важният момент е опреде­лението и познаването на специфичните възможности, които предла­га всяка от тези практики, за да не се обезсърчават аматьорите и за да се избегне снижаването на изискванията при професионалистите.

Резонансът на арфата, безкрайната палитра от натрупани звучности отразяват и начина, по който се захласваме и се обричаме на този инстру­мент – достатъчно е да долепим ухо до резонаторната кутия и да останем заслушани в присъствието на звука, дълго след като другите са престанали да го чуват… (30)

26. Ерар „Gotique“ със спираловидна колона, XIХ в. колекция С.К.

27. Хроматична арфа „Pleyel“ на Густав Лион и хроматична арфа на Хенри Гринлей, XIX-XX в., Музей на инструментите в Париж

28. Арфи Ерар „Gothique” XIXв. и Салви „Iris” 2012, колекция С.К

29. Елекроакустична арфа Салви „Rainbow“; Електронна арфа Салви „Delta“ 2016., сайт Salvi harps/Delta

30. Концертна арфа Салви „Apollona“, 2006., колекция С.К.