20. Неизвестен майстор XVIII в., Портрет на Хендел с арфа (triple harp)

21. Hookenharfe – арфа с престройване посредством куки, XVII в.

22. Арфа с единично престройване на педалите, система Хохбрюкер, начало на XVIII в.

Мария Антоанета свири на арфа, Ж. Б. Готие-Даготи, 1775, Музей в двореца Версай.

23. Арфата на Мария Антоанета от Надерман, 1774, градски Музей на Вандом.

24. Арфа „Erat Empire“‚, клон на Ерар, с единично престройване, XVIII в., колекция С.К.

25. Макет на механиката с двойно престройване на Себастиан Ерар, Музей на инструментите, Париж.

на манипулацията. Преходът на XVII към XVIII в. бележи иновацията на немския конструктор Якоб Хохбрюкер, който осъществява сме­лата си идея за постигане на модулациите с помощта на педали. Той свързва куките на конзолата, които скъсяват струните, чрез ка­бели с педали – първоначално пет, по-късно седем, разположени от двете страни на резонаторния корпус, като всеки педал променя същевременно едноименните ноти от всички октави. Това гениално откритие дава възможност не само за по-прецизно и много по-бързо модулиране, но и за несравнимо по-удобно и виртуозно изпълнение с двете ръце по време на модулациите (22).

Инструментът придобива невероятна популярност и завладя­ва незабавно двора на Фредерик Велики, известен с пристрасти­ето си към техническите изобретения. Австрийската принцеса Мария Антоанета взима арфата със себе си във френския двор при женитбата си с крал Луи ХVI. Тя покорява висше­то общество и скоро френските конструктори и лютиери Кузино и Надерман усъвършенстват сис­темата и създават забележителни инструменти посрещнати с ентусиазъм от световните вирту­ози и композитори (23). Създава се плеяда френски арфисти, които поставят началото на френската арфова школа, водеща в света и до днес. В реперто­ара на арфата с единично престройване на педали­те може да споменем пиеси от композитори като К. Ф. Е. Бах, Виоти, Моцарт, Боалдио, Шпор… Арфата навлиза и в оперния оркестър.

През Френската революция и последвалите я кървави за френската аристокрация години, благо­родниците отнасят арфата в изгнание в най-отда­лечените краища на Европа, Русия и в Америка, а ан­глийските колонизатори я пренасят и в Австралия.

През 1804 година коронацията на император На­полеон протича под звуците на ансамбъл от 12 арфи, а самата императрица Жозефина възражда дворцо­вата традиция и свири на чудесни инструменти, из­работени от Надерман, както и на арфи, изработени от клон на фирмата Ерар в стил Ампир (24).

Началото на XIX век бележи върха на развитието на арфовата механика. Френският конструктор Себастиан Ерар работи върху създаването на арфа с двойно престройване на педалите. Той па­тентова своето откритие през 1811 в Париж, като постига съвър­шенството на механизма на съвременния инструмент (25). Концер­тната арфа има седем педала, по един за всеки тон на гамата, като всеки педал има три позиции – бемол, бекар и диез, и престройва ед­новременно, както преди, едноименните струни от всички октави. Характерно за възможностите на инструмента е енхармонизмът