нри VIII, шотландският Джеймс IV… са свирили на арфа. За един владетел е имало три важни неща – 1. удобна възглав­ница на трона, 2. добре настроена арфа и 3. вярна съпруга (в горепосочения ред). Когато принцове и крале са сядали да пируват, те са поставяли от дясната си страна съ­дията на кралството, а от лявата – кралския арфист. По келтските закони съдията изпълнител е имал право да отнеме всички притежания на един длъжник, освен не­говата арфа (Р. Мартено, „Метод за арфа“, Париж 1901, по средновековни документи).

В тази епоха арфовата музика е признак на свято ан­гелско присъствие (18), но и на добронамерена магия. При крал Артур и рицарите на кръглата маса, чиято мисия е да открият чашата Граал, магьосникът Мерлин свири на арфа.

Първите имена на знаменити арфисти датират от късното средновековие и Ренесанса.

Италианският виртуоз Лудовко от края на XV в., ир­ландските бардове, сред които известният О’Каролан. Инструментите от този период варират по големина и макар че арфите на тогавашните музиканти имат вече доста голям резонатор и многобройни струни, те са все още диатонични и изпълнителите се нуждаят от неверо­ятна ловкост, като притискат с едната си ръка струна­та, за да я скъсят и създадат модулации. Първите опити да се обогатят модулационните възможности на инструмен­та са ранните хроматични арфи с два реда струни – па­ралелни или кръстосани. Те приемат името Arpa Dopia (19).

През ранния барок арфите в Уелс са придобили вече три реда струни – Triple Harp. Тук проследяваме плеяда виртуози и композитори за арфа, които оставят след себе си прелестни барокови произведения. За този вид инструмент Хендел ще създаде през 1736 година знамени­тия си концерт в В dur, написан за известния арфист на Уелския принц Уилиям Балоу, първоначално като интерлю­дия към операта „Празникът на Александър“ (20).

Следващия етап при еволюцията на инструмента дължим на немските конструктори. Независимо от обо­гатените възможности за модулация, хроматичните арфи остават извънредно трудни за употреба поради големия брой гъсто разположени струни, което ограничава не само техниката, но и звукоизвличането. Тиролски майстори се връщат към диатоничните арфи, като поставят на кон­золата ред куки, които да скъсяват всяка струна с поло­вин тон (21). Това е прототипът на съвременните „келтски арфи“ с все още сериозни ограничения в мащаба на модули­рането и невъзможност за изпълнение с две ръце по време

19. Арфа Допиа XV в,- Регионален музей Емилия Романя, Арфа на семейство Барберини, XVI в., Музей на Инструментите, Рим

16. Пиктска плочка IX в., релеф ХI в.

17. Арфата на Брайън Бору Х-ХI в., в музея на Тринити Колидж, Дъблин.

18.Ангел, детайл от триптих, холандски майстор, XVв.