5. Фрески от гробници на I и II Египетско царство

6. Древногръцка керамика,, Метрополитън мюзеум и др., V-III в. пр. Хр.

небето-божественото и земята, а бо­гинята Хатор е покровителка на ар­фата. (5)

В древногръцката музикална тра­диция арфата се появява в много ранна епоха. Една от добре известните ле­генди в гръцката митология разказва как Аполон създава арфата – последвал богинята Диана по време на лов, изча­кал тя да се спре за почивка и щом зас­пала откраднал нейния лък за стрелба, прибавил струни и резонатор и така създал арфата. Към 5–4 век пр.Хр. при гръцките изображения наблюдаваме няколко различни форми на арфата – лъкова, ъглова и триъгълна. (6) Лъкова­та и ъгловите арфи са достигнали в древногръцката цивилизация при вза­имоотношенията с месопотамските култури и ранните миграции към ев­ропейския континент. Триъгълната арфа – тригонон, е много важна за бъдещото разви­тие на инструмента и ще се върнем към нея при създа­ването на окончателната му форма.

Интересен е паралелът на легендите за библейския цар Давид и за тракийския полубог Орфей, когато сви­рят на арфа в показаните по-долу мо­зайки – Давид, чието име е изписано, е изобразен тук като Орфей, чиято музика е по-красива от музиката на всеки простосмъртен. Давид е седнал на трон с царска мантия и корона, над главата му се вижда ореол. В скута му е положен арфов инструмент, а около него са събрани диви животни и птици омаяни от неговото свирене. Музикал­ният талант на Давид е важен мотив в Библията, облягащ се на прототипа на Орфей. (7)

Тук е мястото да споменем за присъствието на арфообразните ин­струменти в различните цивилизации

  1. Това описание намираме при мозайка­та на Давид в музея на Йерусалим – под на синагога в Газа, 508 г, и схема на де­тайл на мозайката на Орфей омайващ животните, вила в Сефорис, III в.