Ставайте, робове! Аз нещъ ярем!

Тези пет думи са издялани в камъ­ка, дето е основа на паметника на „човека, що даде фаталния знак“ – Гавраил Груев Хлътев. Той говори седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румън­ски и персийски, занимава се с аба­джийство, търговия, стига до Еги­пет и върви по стъпките на баща си. Захарий Стоянов описва цяла­та история как купува тескерето (паспорта) и в него пише името на един полски революционер – Антон

Бенковски. Бенковски не успява да запали Цариград, но неговата Хвър­ковата чета е знаменитата коме­та на Априлското въстание.

* * *

Димитър Гюдженов рисува прочу­тата си картина „Оборище. Пър­вото Народно събрание. 1876“ през 1952 и прави в годините четири ва­рианта на творбата.

До 1989 репродукция на картината беше отпечатана в милионен тираж, тъй като беше несменяем илюстративен материал в учеб­ника по история за 5 и/или 6 клас.

* * *

Христо Танев е автор на скулптурата на Бенков­ски в Копривщица. Тя е издигната на пет морени – символ на петте века турско робство. Паметникът е изграден от гранитни блокове, които, според замисъла на творците (проектът е на арх. Петко Татаров), е трябвало да бъдат свързани със скоби, налети с разтопено олово. Вместо олово наливат епоксидна смола. Паметникът е проекти­ран през 1971 година. Днес се руши.

* * *

Петър Морозов рисува „Хвърковата чета на Бен­ковски“ и отнася много критики от придворния художник по това време Георги Евстатиев – на­учаваме от писмо на Морозов, което придружава една от трите версии на картината:

„… От царския доставчик на шоколад – господина Велизара Пеевъ получих донесение, че последната ми картина, закупена от НВ е била обект на кри­тики от г-нъ Евстатиева. Последното ме натъжи дълбоко и ме накара да направя некои сравнител­ни бележки. Впоследващи срещи и приказки реших да направя вариант па белким млъкнат онез които не само не могат да възприемат светлите идеи и

величавий болгарски дух но и всечески пречат на рисувателното изкуство у нас. Е ли бех некой на­блюдател на животни щях ли да обърна внимание на такива незначителни бележки, че е невъзможно конете да препускат по този начин.

Ще бъда радостен да споделя че съм показал нова­та чета на близките ми – Пенчо Койчев, Елина Пе­лина и Божиновъ. Те бяха всячески възторжени от дялото ми.“ /1/

* * *

Мария Ангелова – съпругата на Иван Сутич не се различава на картината. Това е единствената жена в Хвърковатата чета на Бенковски. Родена в Татар Пазарджик (днес само Пазарджик) тя се жени за Сутич, който е далматинец от Дубров­ник и работи по изграждащата се железопътна линия на барон Хирш край Белово. При разгрома на въстанието Мария е заловена и пратена в мрач­ните килии на Черната джамия в София (днеш­ната църква „Свети Седмочисленици“ /2/ ), където прекарва три месеца, а заможните пазарджишки чорбаджии събират пари и откупват свободата ù. Мария се омъжва повторно за началника на по­щите в Пловдив и осиновява двете му деца. След

Освобождението подава молба за пенсия. Тога­вашното правителство я отхвърля. Не­щата се променят чак през 1929. Мария умира през 1932 на 76 години. Нейната сестра има четири деца – Георги, Анна, Олга и Янко. Георги се жени за Райка Цикалова. Те са баба и дядо на Антонина Стоянова – съпругата на президента Петър Стоянов (1997–2002).

Според легендата ябълка пада на главата на Нютон и той стига бързо до прозре­нието за гравитацията… В един филм от 1980 – „Боговете сигурно са полудели“ – върху главата на бушмена Нхау пада празна бутилка от кока-кола и това предизвиква цяла поредица от весели случки…

Върху нашата култура всеки ден падат тежки закани и обвинения…

А паметникът на Бенковски се руши…

Също и нашата памет.

* * *

Чорбаджиите – днешните – могат да на­правят едно добро дело и да съберат пари за паметника на Бенковски в Копривщица, па може и да ги проводят на дарителската банкова сметка на Общината в града:

IBAN: BG 23 CECB 9790 84A 9128 200

Код вид плащане: 445100,

ЦКБ – клон Карлово

* * *

„Ставайте, робове! Аз нещъ ярем!“ е ци­тат от „Епопея на забравените“ –

„Бенковски“ – Иван Вазов.