„Софийският международен литературен фести­вал“ се появи (през 2013), когато вече беше крайно необходим. София трябваше да има своя голям ли­тературен фестивал не за друго, а защото тогава българската литература стана малко по-светла, малко по-общителна, малко по-обменяща със света книги, идеи, срещи с хора. Това е важно сега, за­щото светът върви към затваряне, върви към ня­каква нова котловинност. Преминаването на хора от литературата от едно място на друго, тази миграция на литература е съществена точно днес. На „Софийския литературен фестивал“ имах пре­красни срещи със словенския поет и писател Алеш Дебеляк, който вече не е между нас, с испанския пи­сател Маркос Торенте, с исландския автор Сьоун.“

Георги Господинов, писател и поет

„Това е едно събитие, което е посветено на среща­та на различни литератури, на различни поетики и на различни традиции, на фокусни теми, които се разискват дълбоко и интересно от критици, писатели, поети, драматурзи, изследователи. Атмосферата на фестивала е свободна и отворе­на, диалогична. Всяко издание има определени съ­бития, които сближават не само читателите с писателите, които обичат и са им интересни, а и такива, които са посветени на връзките между чуждестранни писатели и български автори и кри­тици. Това за мен е много важно, защото помага за едновременно работен и по-непринуден диалог. Именно неформалното, автентично, непосред­ствено общуване е много важно за литературата, за да може човек да се чувства в крак със света и с европейските тенденции. Сред най-любопитни­те ми срещи на фестивала беше тази с исландския писател – Сьоун, който за мен е важен и с това, че е писал текстовете на Бьорк. Но може би една от най-важните и забележителни срещи за мен беше тази с Адам Загаевски – е един от последните ве­лики световни поети.“

Стефан Иванов, поет и драматург

Марион Пошман (15 декември 1969) е немска писателка и поетеса. Израства в родния си град Есен и в Мюлхайм ан дер Рур. Между 1989 и 1995 следва немска филология, философия и славян­ска филология (в Бон и Берлин), през 1994 също и драматургично писане в Университета по изкуствата в Берлин. От 1997 до 2003 работи като учителка по немски език в рамките на нем­ско-полския прогимназиален проект „Spotkanie значи среща“. Живее като писател на свободна практика в Берлин и е член на Немската акаде­мия за език и поезия, на Майнцката академия на науките и литературата, на Свободната академия на изкуствата в Хамбург, както и на германския ПЕН-център. Пошман е автор на пет стихосбирки, четири романа, новела и сборник с есета, за които получава над 30 литературни стипендии и отличия. Сред тях са наградите „Петер Хухел“, „Ернст Майстер“, „Вилхелм Раабе“ и „Клопщок“, както и три номинации за „Немската награда за книга“ – за „Черно-бял ро­ман“ (2005), „Слънцестояние“ (2013) и „Боровите острови“ (2017).

Досега в България е издаден романът ù „Слън­цестояние“ (изд. „Фън Тези“, 2015). Очаква се да излезе и „Черно-бял роман“ в издателство Пара­докс, откъс от който може да прочетете тук.

Марион Пошман ще гостува в България през де­кември, в рамките на Софийския международен литературен фестивал.