Във всяко издание на Литературния фес­тивал биват представяни творчеството, но и най-новите книги на близо 40 български ав­тори. Обичайно програмата включва срещи с писателите, дискусионни панели, детска про­грама, изложби и различни кросдисциплинарни формати.

Тази година ни очаква шестото издание на „Софийския международен литературен фес­тивал“. Между 11. и 16. декември в София ще гос­туват автори от четири държави. Това, което ги обединява, е общият език. Немскоезичната литература ще формира изцяло чуждестранна­та програма на Фестивала през 2018.

Сред централните намерения на Литератур­ния фестивал е да създава пространство за среща на литературите, на големите и малките езици, на културите на различните държави. В тази тра­диция ще останат и разговорите с българските поети и писатели и авторите от Германия, Ав­стрия, Швейцария и Лихтенщайн: Роберт Менасе, Кристоф Хайн, Лукас Берфус, Забине Бохмюл, Шер­ко Фатах, Дагмар Гайслер, Марион Пошман, Йонас Люшер, Илия Троянов и Фердинанд Шмац.

Днес, след първите пет години и малко преди навършването на шестата, решихме да попита­ме някои български поети и писатели за техните срещи и преживявания, за значимото във възник­ването и траенето на Литературния фестивал. Ето какво споделиха те:

„В „Софийския международен литературен фести­вал“ участвам още от първото издание. Честно каза­но, не можех да повярвам, че се случва такова нещо, че и ние имаме един представителен и голям литера­турен фестивал. Като се замисля, май съм участва­ла във всички издания на фестивала и като автор, и като издател, и като журналист. За мен това е най-важното литературно събитие в София, защо не и в страната. За мен беше изключителен трепет и вълнение, когато пристигна Адам Загаевски – цялото му присъствие, тази сдържаност и в същото време съзнание за собствената му стойност.

Много ми се иска да има финансовите възможнос­ти, за да бъдат канени големите имена на съвременна­та литература.

По време на фестивала се чувстваме като част от една голяма литературна общност на съвременните писа­тели. Такава се създаде и между нас. И е хубаво, че тази общност продължава да поддържа отношения и след като свърши фестивала, докато започне следващия.“

Силвия Чолева, поетеса

„Години наред се срамувах, когато по време на други фестивали или резиденции приятели и писатели от чужбина ме питаха: „Кога е вашият литературен фестивал?“ Казвах им: „Нямаме такъв“.

„Софийският международен литературен фестивал“ е може би вече е най-авторитетното литературно събитие в града, защото едновременно показва дейст­вително утвърдени творци, но и предизвиква много дискусии между младите писатели, което помоему е изключително качество.

Много обичам суматохата, която се създава от съби­тие до събитие, бързото придвижване от сцена до сцена, разговорите зад кулисите, вълнението, осо­бено вълнението на младите колеги, които за първи път излизат на сцена. А и винаги журналистът в мен е нащрек и пламва, защото си мисля какви въпроси бих задал на големите литератори, които участват във фестивала.

Едно от най-забележителните преживявания в жи­вота ми е възможността да дискутирам публично с Адам Загаевски. Но Адaм Загаевски – един от най-до­брите поети на нашето време – далеч не е единстве­ното важно присъствие на СМЛФ.

Много плътно си спомням разговора с Дубравка Угре­шич, много добри чувства предизвиква у мен спомена за Улф Старк – големия шведски, детски писател, с когото неотдавна се разделихме. Изобщо, за всеки бих могъл да разказвам много и се радвам, че всички тези писатели имат своята последваща ярка издателска съдба у нас. Фестивалът отпуши много запушени кул­турни пори.“

Марин Бодаков, поет