Биография на моите филми
Автор: Георги Дюлгеров
На моите внуци Деян и Асен
Биография (от гръцки βίος – живот и γράφω – пиша).
Това, че филмите имат отделен живот, ми хрумна за пръв път през 1970 година. Бях се върнал от Москва, където завърших кинорежисура, с дипломната си работа „Бъчварят” по „Изпит” на Хайтов. Филмът бе взел награда на фестивала в Оберхаузен (тогава Западна Германия) и аз гордо го показах на Хайтов. Под мишницата си (буквално се изразявам) стисках сценарий по „Козият рог” и само очаквах да чуя добра дума за „Бъчварят”, за да си поискам „Козият рог”. Хайтов гледа, хареса, каза добрата дума, но не направи пауза, в която аз да вметна съкровеното желание, а продължи разсъдливо:
– Хубав е филмът – повтори той, – но е на руски. Колко е дълъг?
– Двайсет и шест минути – казвам.
– Сега ти ще направиш един „Изпит” на български. Да е един час дълъг. Вече има друга една новела готова. „Гола съвест”. Ще ги съберем в един филм.
– Как?! Да правя пак „Изпит”? Но филмът вече съществува! – рекох аз спонтанно. – Филмът си има…
– Награда ли? – прекъсна ме Хайтов. – И новият „Изпит” ще има.
– Не… Филмът има биография – изтърсих аз.
– Помисли си – каза ми Хайтов.
И ние се разделихме.
„Няма какво да му мисля! – ядосвах се аз на ум. – Филм по „Изпит” вече има!.. Толкова неща изживяхме, докато го снимахме…”
Точно тогава за пръв път осъзнах, че всеки филм има свой живот. Не говоря за живота му по екраните – зрители, критици, тълкувания, статии… Говоря за другия живот на филма, за оня, който не е запечатан на лентата. За оня живот, който се случва по време на снимки. Или след това. За хората, които са замесени – или в създаването на един филм, или в неговото спасяване, че дори и в неговото поругаване.
Едно пояснение, което се отнася до личното притежателно местоимение в заглавието: „ моите филми”. Аз не обичам, когато в началните надписи се изписва :” Един филм на…” Филмът не е само на режисьора, той е и на всички, с които го е работил. Аз не помня кои хрумвания са мои, а кои на сътрудниците ми. Ако пиша в този текст „моите”, то е само заради неувереността в собствената памет. Това си спомням аз, а може би друг ще си спомни нещо съвсем различно. Паметта не е исторически документ, тя избира от миналото онова, което й харесва. Или което й е изгодно…
Откъсите
Биография на „ЛАГЕРЪТ” (1988 – 1990)
Плакатът на „Лагерът”. Автор - Димитър Ташев „Лагер” не означава само място, където временно живеят хора. Тази дума беше синоним на системата. „Капиталистически лагер” и „Социалистически лагер” бяха официални понятия. На шега казвам, че „Лагерът” е единственият филм, който съм направил по поръчка. Поръчах си го сам. Или (ако си позволя по-високопарен израз) – поръча ми го Времето. По време на „Лагерът” В Съветския съюз перестройката бе извадила от чекмеджетата забранените книги, бе свалила от „лавиците” спрените филми. А у нас Живков се шегуваше в неговия си стил от трибуната на партийния конгрес, че трябвало [...]
Биография на „АкаТаМуС” (1984 – 1988)
Плакатът на „АкаТаМуС”. Автор – Димитър Ташев. Йълдъз Ибрахимова Марина се бе впечатлила от диапазона на гласа й на един рожден ден, където Йълдъз – никому неизвестна дотогава редакторка от турската програма на радиото - пяла. Беше през зимата на 81-ва. Аз поставях във ВИТИЗ „Антигона” на Жан Ануи, за която ми написа музика Боян Воденичаров - двайсетина годишен тогава, все още студент, но знаменит джазмен вече. Случи се така, че една вечер у дома на „Борис І” се събраха Йълдъз и Боян. Сбирката беше шумна и голяма, присъстваха всички студенти от състава на „Антигона” плюс Маргарита Младенова и [...]
Биография на „За Нешка Робева и нейните момичета” и „За момичетата и тяхната Нешка Робева” (1984 – 1987)
Плакатът на Симеон Кръстев Заведоха ме актьорите в Димитровград да гледам показателни изпълнения на гимнастичките на Нешка Робева. Те ми запалиха главата и аз още в залата реших, че ще модифицирам темата за Пигмалион във филм-мюзикъл. [1] Едно момче от димитровградския състав помагаше на треньорката с уроци по актьорско поведение. Запозна ме с Нешка. Седнахме с нея на едно кафе близо до зала „София”, където те тренираха през 84-та за европейското във Виена. Беше вече краят на лятото, беше отминал бойкотът на лос-анжелиската олимпиада. Нешка пак бе останала без олимпийска шампионка. Аз разказвах запалено идеята си да направим заедно [...]
Биография на „СЪЕДИНЕНИЕТО” (1981 – 1984)
Радослав Спасов, Георги Тодоров-Жози и аз търсим места за снимки на „Съединението” Забавна закономерност се случваше след всеки успешен филм – засипваха ме със сценарии по темата на току-що свършения. След „И дойде денят” – партизански истории. След „Авантаж” – криминални. След „Мера споредъ мера” – спомени на македонски бежанци, героични летописи на борбите… Но също така закономерно се изчерпваше моят ищах да обработвам територии, които вече съм ожънал. А можеше много лесно да се скалъпва филм, подобен на предходния – имаш увереност, че познаваш материала, усвоил си езика, опознал си клопките на фабулата… Не ме влечеше. И след [...]
Биография на „МѢРА СПОРЕДЪ МѢРА” (1979 – 1988)
Плакат на „Мера споредъ мера”. Автор - Димитър Ташев Епизодът с холандската преводачка почти буквално го цитирах в третата серия на „Мера споредъ мера” в епизода „Хюриетът” на масовия митинг по случай побратимяването на довчерашните врагове. Чернопеев казва една изречение, преводачът му Дилбер Танас нанизва десет. Чернопеев му прави забележка: - Танасе, аз – едно, ти - десет! Руси махва с ръка: - Готово, бай Ристо! Яшасън Хюриет! („Да живее свободата!”) И тълпата вика възторжено! http://artizanin.com//wp-content/uploads/2019/video/01.%20Откъс%20-%20%20Реч%20на%20митинга%20за%20%20хюриета.mp4 Откъс „Реч на митинга за хюриета”. В откъса: Дилбер Танас – Руси Чанев, Чернопеев – Стефан Мавродиев, Мучитано-Касапчето – Людмил [...]
Биография на ТРАМПА (1978 – 1979)
Плакатът на „Трампа”. Автор – Димитър Ташев Дилогията За мен „Авантаж” и „Трампа” са дилогия. И двата филма се занимават със системата и личността. Само че в „Авантаж” личността е неформален лидер, а в „Трампа” – формален, убеден комсомолски вожд, който на стари години се връща по местата, където е вилнял като властимащ. И се оправдава с фразата „Времето беше такова!” Проумява, че тогавашните му простъпки са породили чудовищно изкривяване у Мая - момичето, което се мисли за негова дъщеря и което напира да се уреди чрез неговите връзки. Дилогията „Авантаж” – „Трампа” не е хрумване, дошло [...]
Биография на „АВАНТАЖ” (1975 – 1978)
Плакатът на „Авантаж” Автор - Румен Цанов Отначало се захванахме със сценария трима души – аз, Руси и художникът Младен Младенов. Беше по-възрастен от нас. В театъра беше направил забележителни декорации, главно за спектакли на големия режисьор Леон Даниел. Язвително-присмехулен, Младен беше воден от девиза: „Аз съм против!” Подадохме заявка за сценарий „С ръка в джобовете” на 20 август 1975, а до края на годината не бяхме написали нито ред. Затова пък много разгорещено се препирахме. На всяка цена трябва да кажа, че не само идеята за „Авантаж” бе на Руси, но и методът на работа. Те [...]
Биография на „ГАРДЕРОБЪТ” (1974 – 1976) и „ДА ОТВОРИШ РАНА” (1975)
Божко пее по време на запис „ГАРДЕРОБЪТ” (1974 – 1976)" Милчо В гимназиалните години в Бургас имах трима неразделни приятели: Руси Чанев, Жоро Тодоров, когото в София кръстиха „Жози” и Милчо Милчев. Бяхме заедно в драматичния кръжок към Пионерския дом, където Моцата Карел (тогава Мария Притуп) поставяше „Двубой” на Вазов. Руси играеше Драгалевски, Милчо – Чушкаров, Жоро - доктор Веселинов, а аз – „Каракалпаков, от Трън, мерси”. След репетициите по цели нощи се изпращахме – от Пионерския дом на „Яворов” по „Републиканска” до ъгъла й с „Кирил и Методий”, където в две насрещни къщи живееха [...]
Биография на „И ДОЙДЕ ДЕНЯТ“ (1972 – 1974)
Този филм ми е най-драг на душата. Нямам рационално обяснение защо: дали защото бе първият ми пълнометражен филм, в който си разиграх коня, без да мисля за каноните на темата и формата, дали заради мъките с цвета, дали заради патилата около спасяването му… Но сигурно и заради хората, с които се срещнах по време на филма. Колкото и да е странно, ще започна с един от втория ешелон, с осветителя Васил Каменов, Васко Джина. Васко Джина Васко Джина беше сух, изпит човек. Бузите му бяха хлътнали, скулите изпъкваха. За такива като него е поговорката : „Само от кожа и [...]
Биография на „ИЗПИТ“ (1970 – 1971)
Автор: Георги Дюлгеров Славчо. Естествено, че биографиите на филмите ги правят хората. Човекът, който много, твърде много е вплетен в тези биографии, е Славчо, Радослав Спасов – операторът на повечето ми филми. През зимите във ВГИК се изсипваше весела сюрия от задочници - оператори. Ние, редовните, ги посрещахме с апетит. Те носеха от България луканки и ракия. Тесните стаи на общежитието в „городок Моссовета”[1] се препълваха с гласовити веселби. Аз (признавам си) не си падам по купоните. Но когато човек е гладен, изкушава се. На една от тези сбирки срещнах Славчо. Той не беше от [...]
Биография на „БЪЧВАРЯТ” (1967 -1970)
Автор: Георги Дюлгеров За разлика от датата на раждане и датата на смъртта в биографията на човека, то двете ограничителни дати в биографията на филма ще определят периода на създаването му, а в някои случаи – и на оцеляването му. Лятото на 1967 година. Украйна. Стотина километра на юг от Киев по течението на река Днепър на един празен пясъчен плаж под селцето Бучаки е опъната малка, едноместна туристическа палатка. Малко по-надолу, по течението, се намира пристан. Наричат го „дебаркадер”. Два пъти дневно там спират кораби. Но през останалия ден „дебаркадерът” – правоъгълен, плаващ сал – е [...]