Автор: Ивон Димитрова
Георги Златарев в ролята на Бернарда Алба
Георги Златарев завършва Театрален колеж „Любен Гройс“ през 1994 в класа на проф. Елена Баева, работи в Театър „Възраждане“, срещал се е на сцената с роли от различни амплоа, но тази, която изненада не само публиката, но и него самия, е Бернарда Алба в спектакъла „Къщата на гнева“ по „Домът на Бернарда Алба“ от Федерико Гарсия Лорка на режисьорката Диана Добрева, в репертоара на „Възраждане“. Ето какво сподели актьорът за този акцент по пътя си в театъра:
„Всъщност Диана Добрева не ми каза, че ме кани за ролята на Бернарда Алба. Покани ме за участие в пиесата. Дори не съм си и помислял, че ще играя главната роля. Там се говори за един мъж – Пепе ел Романо. Мислех си, че режисьорката е решила да персонализира образа. Започнахме репетиции на маса.
Диана Добрева разпредели ролите и каза: „Хайде днес ти ще четеш ролята на Бернарда Алба!“ На следващата репетиция размени ролите на момичетата, но аз пак трябваше да чета Бернарда Алба. Но на третата репетиция вече попитах защо все аз чета тази роля и Диана ми каза: „Не разбра ли, че ти ще я играеш?“ Не съм досетлив човек и още не бях разбрал. Умрях от страх. Това е един от най-трагичните и деспотични образи в световната драматургия, а трябваше аз да го играя. Предизвикателството беше много сериозно. Това не е пародия, не е и комедия, а сериозна драма. Първото ни уточнение с Диана Добрева бе, че аз не трябва да играя жена. Задачата, която си поставихме, бе да покажем до каква деградация може да доведе мисълта „Какво ще кажат хората?“ Искахме публиката, която гледа спектакъла, да не се замисля дали пред очите ù стои жена или мъж в дадената роля.
Обичам музиката. Преди представление слушам музика. Това ме зарежда. Обръщам голямо внимание на гласовите характеристики на образа. В тази роля говоря с по-ниски децибели. Лично мен ме заинтригува психологическото решение на ролята.
Едно от най-хубавите неща, които ми се случиха след излизането на спектакъла, бе мнението на психоаналитика Давид Йерохам, защото вдълбаването в психологията на героинята беше най-важно. Мисленето става ненормално, когато човек се подчини на максимата „Какво ще кажат хората?“ Интересуваше ни главно до какви извращения води това.
На Бернарда Алба ù умира детето, а тя се вълнува от това да не би съседите да разберат, че дъщеря ù не е била девствена! Какъв човек можеш да бъдеш ти, ако мнението на хората е по-важно от живота на собственото ти дете? Тези извращения в психиката на хората ни вълнуваха най-много. Самата Бернарда Алба е суров човек, тя дори не се усмихва. Позволява си да го направи само когато разбира, че дъщерята на нейна съседка е родила незаконно дете! Това не е чистосърдечна радост, това е злорадство. И проблемът е не само в Испания или в България. Такива хора има навсякъде.
Пиесата изследва деформацията на човешкото съзнание. Човек не се ражда лош. Някъде нещо се случва и ти ставаш лош. Обстоятелствата играят голяма роля. Но важен е и въпросът за избора. В крайна сметка ти сам решаваш на коя страна ще застанеш.
Ние тук в България си мислим, че само ние имаме проблеми. Пътувал съм доста и знам, че проблеми има навсякъде. Нашите са повече битови, не са екзистенциални. У нас не стои проблемът със самоубийствата при младите хора, както е в някои добре развити страни.
В пиесата има сцена, в която една от другите героини полудява. Искаше ми се в този момент Бернарда Алба да се вледени от ужас. Не сме търсили типизацията на женски образ. Търсехме образа на човек, размазан от онова, което се случва, без сам да съзнава, че до голяма степен вината за това е негова. Човек, който не знае как да обича и не може да обича, деформира всичко около себе си. Тази деформация на мисленето ни вълнуваше най-много. Героинята не прави нищо заради себе си и заради децата си; тя постъпва по един или по друг начин, за да угоди на хорското мислене, на съседите, на селото. А най-грешно е да правиш нещо, за да угодиш на другите. Именно в тази насока вървяхме.
Едно художествено произведение трябва не само да поставя проблемите, но и да показва пътя за тяхното разрешаване. Ето защо лично за мен образът на Бай Ганьо от едноименната творба на Алеко Константинов е безсмислен. Може би ако авторът бе дал някакво решение, щеше да е по-добре. Защото простаци има навсякъде – и в Англия, и в Италия, и в Германия…
Жените са по-добрата част от човечеството. Дълбоко съм убеден, че в този мъжки свят на жените им е много трудно. Всъщност жената е унижавана през последните 5 000 години.
С пиесата си Лорка ни учи да мислим. Не че човечеството много се замисля.“