тален въпрос, представяйки живота като нещо ситуирано във времето и пространството за няколко десетки години, акцентирайки на човеш­ките нужди и навици. Може би не търсят реше­нието на този въпрос, а просто го онагледяват. Защото определено не е това пътят, по който би трябвало да се върви, не е това посоката към раз­нищването на въпроса: какъв е смисълът и как е правилно да се живее?

Съвсем различен свят разгърна представле­нието “Invisible republic”. Появата му на сцена е много точна и актуална от гледна точка на ис­торически събития, обвързани и с България. 2018 – годината, в която се навършват 50 години от 1968 (Пражката пролет), 100 години от Ноемврий­ската революция и 200-годишнина от рождения ден на Карл Маркс, четири дами тръгват на пъ­тешествие, за да намерят новата любов, новия идеал, който да преследват. Едно е ясно – когато има нужда от промяна, тя се усеща и трябва да бъде направена. Необходима е, а най-често рево­люцията е пътят, който помага на хората да бъ­дат чути. Замислете се над фактите и ролята ни като нация в тези тежки за света дати и момен­ти. Отговорите са пред нас, само трябва да ги потърсим.

И така 2018 година стана свидетел на едно търсене на свободата не само в театъра. Тук е мястото да споделя доброто си впечатление от екипа и работата им за създаването на една уют­на атмосфера, която прегръща понякога объркания зрител в топлите си обятия с горещ чай в Черве­ната къща. Атмосфера, в която имаш възможност да се срещнеш с много професионалисти от Бълга­рия и света, и да бъдеш част от свободен диалог и обмяна на опит. И ако безкрайната осмица на таз­годишното издание бе насочена към свободата, към POST POST времето, в което всички се лутаме и търсим най-вече път към себе си, то интерес­но е, на къде ще е насочено деветото издание през идната година? И дали вече ще имаме отговори на поставените въпроси днес? Или отново ще мерим времето, както мерим пулса си…